Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Да, добра нощ беше - отвърна Одисей. - Ако Коланос е там сега, ще бъде в безопасност през зимата. Но на пролет отново ще отплава.

- И аз ще го открия, Одисей.

- Очаквах го. Но по-важното е да се пазиш сега. Из Великата зеленина има много опитни убийци. Затова съм ти приготвил малък подарък.

Одисей бръкна в чантата си и извади туника от тъмнокафява кожа, която подаде на Хеликаон. Беше по-тежка от очакването и той усети нещо твърдо под меката кожа.

- Намерих я преди няколко години на Крит - обясни Одисей, докато приятелят му претегляше плата. Туниката бе дълга до коленете и покрита с коприна. - Ушита е хитро - добави царят. - Между коприната и кожата има тънки припокриващи се дискове от слонова кост. Ще спре всеки кинжал, макар да се съмнявам, че може да попречи на силен замах с меч, удар от брадва или добре насочена стрела от костен лък.

- Това е прекрасен дар, приятелю. Благодаря ти.

- Ха! Твърде ми е малка, така или иначе. Когато си на брега, я носи винаги и се опитвай да не бродиш сам из града.

- Ще внимавам - обеща Хеликаон. - Скоро отплаваме за Дардания. Прибера ли се у дома, ще съм заобиколен от верни войници.

- Както беше баща ти - изтъкна Одисей. - Не приемай никое място за безопасно. Също така не смятай, че верността е направена от камък.

- Зная.

- Естествено - измърмори царят с извинителен поглед. - Чу ли за Аргуриос?

- Не.

- Говори се, че е бил прогонен и обявен за престъпник. Казват, че си го купил.

Хеликаон поклати невярващо глава.

- Не можеш да купиш мъж като Аргуриос. Кой е способен да помисли такова нещо?

- Онези, които могат да бъдат купени - отвърна Одисей. - Съмнявам се да оцелее и месец. Колко време мислиш да останеш в Троя?

- Още няколко дни. Трябва да посетя Приам, а още също и няколко търговеца. Защо питаш?

- Нещо се мъти - каза по-възрастният мъж, докосвайки носа си. - В града цари безпокойство. Подозирам, че се готви нов дворцов преврат.

Хеликаон се засмя.

- В двореца винаги се готви преврат. Подозирам, че Приам се радва. Това дава на демоничния му ум нещо, с което да се занимава.

- Прав си - призна Одисей. - Той обича рисковете. Навремето познавах човек, който обичаше да се обзалага за всичко. Седеше под дърво и се хващаше на бас кой гълъб ще отлети пръв или кой делфин ще доплува до носа на кораба. Залозите му ставаха все по-големи и по-големи. Един ден заложи земите, конете, добитъка и кораба си на едно хвърляне на зарове. И ги изгуби.

- Мислиш, че Приам е същият глупак?

Одисей сви рамене.

- Човек, който обича рисковете, иска да се изпита. И всеки път, когато спечели, има нужда да увеличи риска. Приам има много признати синове и само няколко властови позиции, с които да ги дари. Не всеки от синовете му може да го наследи.

- Но той разполага с Хектор - изтъкна Хеликаон. - А Хектор никога не би предал баща си.

- Хектор има ключова роля във всичко това - отвърна Одисей. - Той е и обичан, и мразен. Всеки, който се надигне срещу Приам, трябва да се изправи срещу гнева на Хектор. Дори само това възпира гражданската война. Приам се е отчуждил от поне половината си военачалници и само боговете знаят от колцина от съветниците си. Отнема им титлите заради каприз и издига други на тяхното място. Забавлява се, като унижава всички около себе си. Синовете му твърде често са гълчани публично. Глупав човек. Ако Хектор падне в битка, това царство ще бъде разкъсано като старо платно по време на буря.

Хеликаон се засмя.

- Хектор няма да падне в никоя битка. Той е неуязвим. Ако корабът му потъне, той ще излезе от морето, яздейки някой от делфините на Посейдон.

Одисей също се засмя.

- Да, наистина излъчва божественост - усмивката му се стопи. - Но той не е бог, Хеликаон, а просто човек, макар и велик. А всички хора умират. Не искам да съм в Троя, ако това се случи.

- Няма да се случи. Боговете винаги са обичали Хектор.

- Дано татко Зевс чуе тези думи и ги превърне в истина - Одисей се изправи. - Трябва да се подготвяме за отплаване. Пази се, момчето ми. Според Акса за него се говореше, че има петдесетима сина, макар и царицата да бе родила само Мирима. Знаеше се, че в младостта си е обичал много жените, затова мнозина от тези синове, независимо признати от него, или не, бяха устроили домовете си в Троя, близо до славата на баща си. Макар и да управляваше вече от четиридесет години, царят още обичал хубавите млади момичета, каза й друга слугиня с кикотене. Това отврати Андромаха. Поредният старец, който не може да приеме, че дните му за съвкупяване са отминали. Но пък богатите бяха и властни, а властта беше афродизиак. А за Приам се твърдеше, че е най-богатият мъж на света.