Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Видях всичко от балкона. Нападнаха го петима. Нямаше оръжие, но пак ги победи до един.

- Е, трябва да го отнесем в храма - каза войникът. - Всеки, когото микенците искат мъртъв, заслужава да живее.

ПОСЛЕДНИЯ ПЪТ, КОГАТО ХЕЛИКАОН СТЪПИ на плажа под Троя, Зидантас беше до него. Пътуваха към Кипър, за да отведат “Ксантос” на първото му плаване. Сега му се струваше, че оттогава са минали векове.

Корабът беше разтоварен, а товарът - отнесен до складовете. Сезонът приключваше и на брега имаше малко търговци. “Ксантос” щеше да потегли на север към Дардания много по-лек отпреди. Екипажът получи платата си и двадесет и осем гребци обявиха намерението си да напуснат кораба. Ониакус претърсваше таверните, за да открие нови хора, който да управляват кораба по пътя към дома.

Хеликаон обхвана залива с поглед и видя Одисей и екипажа му, който подготвяше “Пенелопа” за потегляне. Старият кораб се плъзна грациозно във водата и мъжете се изкатериха бързо на борда. Одисей сега раздаваше заповеди. За миг на Хеликаон му се прииска годините да се стопят и той също да се озове на борда на „Пенелопа”, на път през Великата зеленина, за да презимува в Итака. Тогава животът изглеждаше толкова прост - тревогите му бяха малки, а проблемите - лесни за разрешаване: скъсаното платно, което можеше да се зашие, разранените длани, които можеха да се превържат.

По-рано тази сутрин поседя малко на плажа с приятеля си. Това бе първата им среща след битката извън Залива на сините сови. Одисей му разказа за проблемите на Ксандер, а после помълчаха известно време.

- Не каза нищо за Зидантас - отбеляза накрая царят на Итака.

- Той е мъртъв. Какво друго има за казване?

Одисей го погледна Внимателно.

- Спомняш ли си как ти говорих за изгубения герой и нуждата да го намериш?

- Разбира се. Тогава бях слабо и изплашено момче. Но него отдавна го няма.

- Изплашено да, но не и слабо. Интелигентно и съзерцателно. А също така нежно и чувствително. Понякога е нужно да търсиш и него.

Хеликаон се засмя насилено. Звукът беше неприятен.

- То не може да оцелее в моя свят.

Одисей поклати глава.

- Твоят свят е пълен със свирепи хора, които са много героични с меч и щит, готови да си проправят път с клане към всяка плячка, която пожелаят. Нима не виждаш, че именно момчето в теб те спира да станеш като тях? Не го губи от поглед, Хеликаон.

- То щеше ли да унищожи галерите на Коланос? Щеше ли да надвие Алектруон и да преживее предателството в Залива на сините сови?

- Не, нямаше - сопна се Одисей. - Нито щеше да изгори живи петдесет или повече невъоръжени и завързани мъже. Какво точно искаш - да победиш Коланос или да станеш Коланос?

Хеликаон се вбеси от този изблик на приятеля си.

- Как можеш да кажеш това? Не знаеш какво се случва в сърцето ми!

- А кой знае? - не му остана длъжен Одисей. - Ти си го прибрал зад непробиваема броня. И винаги си го държал там.

- Нямам нужда да слушам това - каза Хеликаон и се изправи.

Царят на Итака стана с него.

- Колко приятели имаш, Хеликаон? Обичам те като собствен син и виждам, че грешиш. Аз виждам какво става в сърцето ти. Виждам как страдаш и зная какво означаваше Вола за теб. Ти тъжиш и чувстваш, че нещо те разкъсва отвътре. Сънищата ти са измъчени, когато си буден, страдаш. Винаги го търсиш, очакваш да се появи при всяко обръщане. Искаш да се събудиш някоя сутрин и той да е наблизо, огромен като живота. И част от теб умира всеки път, когато отвориш очи и откриеш, че го няма.

Хеликаон се сви, докато ядът му се оттичаше като вода в пясъка.

- Как можеш да знаеш всичко това?

- Гледах как синът ми умира.

Одисей седна отново и се загледа в морето. Хеликаон остана прав за момент, после го последва.

- Съжалявам, Одисей. Бях забравил.

- Не си го познавал - грозният цар въздъхна. - Сега искаш ли да говориш за Вола?

- Не мога.

Одисей изглеждаше разочарован, но кимна.

- Разбирам. Един ден, приятелю, се надявам да се научиш как да отваряш сърцето си. Иначе винаги ще бъдеш сам. Но нека не говорим повече за това. Да се върнем на Коланос. Вероятно сега ще се покрие. Или ще се върне в Микена, или ще потърси убежище на пиратския остров, югозападно от Самотраки. Водите там са опасни и малко кораби рискуват да плават през тях по време на зимните бури. А дори да го сторят, там има укрепление и неколкостотин пирата, които го пазят.

- Познавам острова - каза Хеликаон. - „Пенелопа” спря там при първото ми пътуване. Пиратите се струпаха около теб и ти им разказа история, която ги накара да се смеят, да плачат и да викат възторжено. Затрупаха те с подаръци. Още си мисля за това понякога. Сто жестоки варвари, които плачеха заради история за любов, чест и смелост.