Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Донесете вода! - каза мъжът.

Помогнаха на Гершом да седне и поднесоха чаша до устата му. В началото изсушеното му гърло не можеше да преглътне. Всеки път, щом опиташе, се давеше.

- Бавно - посъветва го синеокият. - Задръж я в устата си. Остави я да се спусне сама.

Той го послуша и опита отново. Съвсем малко от хладката вода потече към гърлото му. Никога не бе опитвал нещо толкова сладко и прекрасно.

После изгуби съзнание.

Когато се събуди отново, лежеше под импровизиран навес, издигнат до носа. Един младеж с луничаво лице седеше до него. Момчето видя, че е отворил очи, стана и изтича назад по палубата. Минута по-късно спасителят му се приведе под навеса и седна до него.

- Отново се срещаме, Египтянино. Ти си голям късметлия. Ако се бяхме забавили, със сигурност щяхме да те подминем. Аз съм Зидантас.

- Аз… благодаря… ви… Благодаря… ти.

Гершом успя да се надигне достатъчно, за да седне, и посегна към каната с вода. Чак тогава видя, че ръцете му са превързани.

- Беше се нарязал доста зле - обясни Зидантас. - Но ще оздравееш. Ето, нека ти помогна.

Той вдигна покритата с кожа кана. Гершом отпи, този път малко по-дълбоко. От мястото, където седеше, успя да разгледа кораба по дължина и лесно го позна. Радостта му се стопи.

- Да - каза гигантът, разчитайки изражението му. - Намираш се на борда на „Ксантос”. Но аз познавам сърцата на корабите. Този е могъщ. Цар на морето… и го знае.

Гершом се усмихна, а после направи гримаса, защото долната му устна се разцепи.

- Почини си, друже - посъветва го Зидантас. - Силата ти ще се възвърне скоро и ще можеш да си платиш пътуването заедно с екипажа.

- Ти… не… ме познаваш - отвърна Египтянинът. - Аз… не съм… моряк.

- Може би не си. Но имаш смелост и сила. И, в името на Хадес, достатъчно добре се справи с плавея.

Гершом се излегна на палубата. Зидантас продължи да говори, но гласът му се превърна в ритмично мърморене и той скоро потъна в сън без сънища.

Хеликаон стоеше зад руля и се опитваше да не залита, докато големият кораб пореше вълните. Делфините се бяха върнали и скачаха около галерата. Той ги гледаше, а обикновено развълнуваният му ум бе в покой. Само сред морето откриваше подобна радост и свобода.

На твърда земя винаги имаше толкова много Досадни неща, които да го разсейват. Хеликаон притежаваше флота от над петдесет кораба и винаги се появяваха проблеми за разрешаване. Трябваше да дава позволение за различни поправки да чете доклади от капитаните си, да се среща с писарите и ковчежниците си, да проверява съотношението между докараните стоки и получените в замяна. Земите му също се нуждаеха от надзор и макар да бе поставил опитни хора начело стадата си от коне и по границите на територията му, винаги се появяваха ситуации, които изискваха неговото решение. Сърцето му олекна, когато си помисли за младия Диомед. Полубрат му сега беше почти на дванадесет и след няколко години щеше да може да поема истинска отговорност. Русокосото момче го бе молило да го вземе на „Ксантос”, но майка им забрани.

- Аз съм царят - каза Диомед. - Хората трябва да ми се подчиняват.

- Ти ще бъдеш цар и хората ще ти се подчиняват - отвърна му тогава Хеликаон. - Но засега, малки братко, и двамата трябва да се подчиняваме на царицата.

- Не е честно - оплака се Диомед. - Ти си плавал с Одисей на борда на „Пенелопа”, когато си бил по-млад от мен.

- Бях с три години по-голям от теб. Но следващия път, когато видя Одисей, непременно ще го питам дали един ден можеш да плаваш с него.

- Наистина ли? О, това би било чудесно. Няма да имаш нищо против, нали, мамо?

Стройната златокоса царица Халисия изгледа Хеликаон с топъл майчински укор.

- Няма - каза след малко тя. - Ако Одисей те иска.

- О, ще ме иска - отвърна Диомед. - Защото съм смел като Хеликаон.

- По-смел - добави Хеликаон. - Когато бях на твоите години, се боях от всичко.

- Дори от паяци ли?

- Особено от паяци.

Момчето въздъхна.

- О, Хеликаон, иска ми се да дойда в Троя с теб и да се видя с прачичо Приам и Хектор. Вярно ли е, че ще се ожениш за красивата Креуса?

- Не, не е вярно. А и какво пък разбираш ти от красиви жени?

- Знам, че би трябвало да имат големи гърди и да целуват мъжете постоянно. А Креуса е красива, нали? Павсаний казва, че е.

- Да, радва окото. Косата й е тъмна и дълга, а усмивката й е чаровна.

- Тогава защо не се ожените? Прачичо Приам иска, нали? А и мама казва, че това ще е полезно за Дардания. Ти твърдиш, че и двамата трябва да се подчиняваме на мама.