Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- След колко време? - попита той.

Зидантас сви рамене.

- Ще я видим, преди да зърнем земя и ще ни застигне, преди да успеем да изтеглим кораба на брега.

Набитият Калкеус дойде с бърза крачка и приведена глава. Качи се по трите стъпала до задната палуба.

- Мислех си за онова, което каза - обърна се той към Хеликаон. - Мисля, че перките са най-доброто решение. Както знаеш…

- Перки? - попита Зидантас.

Корабостроителят го изгледа студено.

- Прекъсванията са дразнещи. Те смущават потока на мислите ми. Бъди така любезен да изчакаш, докато свърша. - Той се наведе напред, за да наблегне на думите си, но шапката падна над очите му. Калкеус я свали от главата си ядно и се извъртя обратно към Хеликаон. - Както казвах… знаеш ли, че закрепих няколко талпи към корпуса, отпред и отзад, за да стои корабът изправен, когато го изтеглим на брега?

- Чудесна идея - отвърна Хеликаон.

- Такава е. Те обаче вършат съвсем различна и много добра работа, докато сме в морето. Издадените греди противодействат на тегленето в плитчините. Трябваше да го осъзная още докато ги проектирах. Тогава щях да ги издължа. Те би трябвало и да улесняват човека на руля. Доколкото разбирам, трябва да насочваш кораба малко нагоре - или надолу, в зависимост от течението и вятъра - от посоката, в която искаш да се движи. Смятам, че ще плава по-добре и с по-малко отклонения. Много задоволително.

- Е, дано да добави и скорост - вметна Зидантас. - Зад гърба ни се приближава буря. Добре ще е да сме на брега, когато ни връхлети.

- О, не можете да го направите! - каза Калкеус.

- Не можем да слезем на брега?

- Естествено, че можете. Но бурята, за която говориш, ще разкъса „Ксантос”.

- Няма как да го разкъса, докато сме на твърда земя!

Хеликаон се намеси:

- Онова, което Калкеус се опитва да каже, Вол, е, че не можем да изтеглим „Ксантос” изцяло. Твърде е голям. Нямаме достатъчно мъже да го извадят от морето, а и да имахме, после щеше да е невъзможно да го върнем във водата.

- Именно! - съгласи се корабостроителят.

- Е, сигурно можем да издърпаме поне част от него на пясъка - настоя Зидантас.

- Ако бурята е силна, корабът ще се разцепи - отвърна Хеликаон. - Наполовина на твърда земя и наполовина подмятан от водата. Натоварването ще разбие корпуса.

- Тогава какво ще правим? - попита хетът.

- Трябва да “яздите” бурята, или да намерите място, защитено от вятъра - каза Калкеус.

- Да я “яздим”? Ти болен ли си?

- Очевидно - отвърна корабостроителят. - Попитай, когото искаш. Но дори и така да е, имам по-интересни неща за вършене от това да си разменям обиди с някакъв имбецил.

С тези думи той слезе от палубата.

Гигантът пое въздух и го задържа за миг.

- Има моменти, когато си представям как вдигам сопата и… - Той въздъхна. - Можем да се насочим към Залива на лошия късмет, да спуснем котва встрани от него и да използваме греблата, за да се задържим на разстояние от сушата.

- Не, Вол! Дори и с пълен екипаж това би било невъзможно - каза Хеликаон. - Борбата с бурята ще ги измори за не повече от час. Ами ако продължи цяла нощ? Вятърът ще ни запрати на брега и ще ни разбие.

- Знам… но поне ще оцелеем. Нямаме друг избор.

Хеликаон поклати глава.

- Напротив, имаме. Както каза Калкеус - ще я “яздим”.

- Не, не, не! - извика Зидантас и се наведе към него, снишавайки глас. - „Ксантос” не е изпитван в лошо време. Той е добър кораб, наистина, но гърбът вече ме боли. Тази буря ще е лоша, Хеликаон. Като чук. - Той замълча за миг. - И екипажът няма да те последва. Вече са изплашени. Ако избягаме към брега, може и да разбием кораба, но те знаят, че ще оживеят. Дори ти не можеш да ги убедиш да завият към бурята.

Хеликаон погледна към приятеля си и видя страха по широкото му честно лице. Зидантас боготвореше шестте си дъщери и през изминалата година често говореше, че мисли да остави морето, за да ги гледа как растат. Хеликаон му беше дал дял от всички печалби и сега Вола можеше да се похвали с голямо богатство. Той вече нямаше нужда да рискува живота си сред Великата зеленина. Моментът беше труден. Зидантас бе твърде горд, за да разкрие истинските си мисли, но приятелят му можеше да ги прочете в очите му. Едрият хет бе също толкова ужасен, колкото и екипажът.

Хеликаон заговори отново, неспособен да го погледне в очите:

- Трябва да “яздя” бурята, Вол. - Гласът му беше мек. - Трябва да знам дали „Ксантос” има силна воля. Затова те моля да застанеш до мен. - Той отново насочи поглед към гиганта.