Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Един кривокрак старец със суха кожа и сбръчкано лице приближи към него.

- Работа в морето ли си търсиш? - попита го той.

- Възможно е.

Мъжът забеляза сияния му акцент.

- Египтянин? - Гершом кимна. - Египтяните са добри моряци. А ти имаш рамене на чудесен гребец. - Старецът се наведе, вдигна камък и го метна към вълните. - Няколко кораба си търсят гребци.

- Какво ще кажеш за онзи там? - попита Гершом и посочи голяма и внушителна галера с две палуби, хвърлила котва в залива. Беше изработена от красив червей дъб и той преброи четиридесет гребла само от дясната й страна. На светлината на залязващото слънце корпусът блестеше като позлатен. Гершом никога не бе виждал толкова прекрасен кораб.

- Само ако копнееш за смърт - отвърна старецът. - Твърде е голям.

- Твърде голям? И това лошо ли е? - попита го египтянинът.

- Великият бог Посейдон не търпи големи кораби. Пречупва ги на две.

Гершом се изсмя, решил, че се шегуват с него.

Старецът изглеждаше обиден.

- Очевидно не познаваш морето, младежо - каза той надуто. - Всяка година арогантните корабостроители правят все по-големи галери. И всяка година тези галери потъват. Ако не боговете, тогава кой причинява такива катастрофи?

- Извинявам се - каза Гершом, защото не искаше да обижда човека. - Но този кораб не ми изглежда потъващ.

- Това е новият кораб на Златния - отвърна старецът. - Построен е от луд човек, който никой друг не би наел. Няма да събере пълен екипаж. Даже малоумните моряци наоколо отказват да се качат на борда му. Златния си докара моряци от външните острови, за да го управляват. - Той се изкикоти. - Дори някои от тях напуснаха, след като го видяха, а всички знаем, че те са идиоти. Не, този кораб ще потъне, когато Посейдон заплува под него.

- Кой е този Златен?

Старецът изглеждаше изненадан.

- Мислех, че дори египтяните са чували за Хеликаон.

- Да, това име съм го чувал. Той е морски войн, нали? Не беше ли Хеликаон онзи, който уби някакъв микенски пират?

Това задоволи мъжа.

- Да, той е велик войн.

- Защо го наричат Златния?

- Благословен е с нечестив късмет. Всяко негово начинание му носи богатства, но мисля, че ще му измислят ново име, след като това чудовище потъне. - Той се умълча за момент. - Но ние се отклонихме от курса. Нека се върнем на темата. Трябва ти кораб.

- Какво ще ме посъветваш, приятелю?

- Познавам търговец, който има галера с двадесет гребла, на име „Мирион”. Вдругиден ще отпътува за Троя. И на него не му достигат хора. За десет медника ще те заведа при него и ще те препоръчам.

- Нямам толкова пари.

- За пътуването ще получиш двадесет, половината - при записване. Дай ми тази половина и ще им кажа, че си майстор гребец.

- Няма да им отнеме много да разберат, че си ги излъгал.

Старецът сви рамене.

- Дотогава обаче ти ще си в морето, а търговецът още ще е тук. Когато се върнеш, ще си станал майстор гребец и всички ще сме щастливи.

Гершом бе чувал за Троя, за златните и стени и високи кули. Говореше се, че героят Херкулес е воювал там преди сто години.

- Бил ли си в Троя? - попита той.

- Много пъти.

- Твърди се, че е красив град.

- Да, добро място да си отпуснеш погледа. Но е скъп. Курвите носят злато, а мъжът се смята за беден, ако няма сто коня. С медници не можеш дори чаша вода да си купиш. По пътя натам и обратно обаче има много други спирки, момче. Например Милет. Ето това е място за моряци. Курви с големи цици, които ще ти продадат и душата си за едно медниче. Не че ще искаш да купуваш точно душите им. А и това е най-красивата земя, която някога ще видиш. Направо ще си изкараш приказно!

По-късно същия ден, след като старият моряк му бе уредил място в екипажа на “Мирион”, Гершом се разходи по кея, за да погледа кораба. Не разбираше нищо от морски съдове, но дори и за нетренираното му око бе ясно, че галерата е потънала дълбоко във водата. Един едър плешив мъж с разделена по средата черна брада се приближи към него.

- Каюта ли си търсиш?

- Не. Утре отплавам с “Мирион”.

- Тя е претоварена, а приближава буря - отбеляза мъжът. - Работил ли си досега на галера?

Гершом поклати глава.

- Чудесен кораб, стига капитанът да го поддържа във форма, без вредители и с добър екипаж. “Мирион” не разполага с нито едно от тези предимства. - Човекът се взря в него. - Трябва да тръгнеш с мен на борда на “Ксантос”.

- Корабът на смъртта? Не мисля.

Лицето на плешивия помръкна.

- Е, добре, всеки сам прави избора си, египтянино. Дано не съжаляваш за своя.