Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

- Дай на Фия нещо за ядене - каза й той. - Аз ще изчакам лечителя и ще видя как е майката.

Фаедра се усмихна на момиченцето и донесе малко пресен хляб и мед. След като се нахрани, Фия благодари на жената и известно време седяха в тишина. Детето не знаеше какво да каже.

Фаедра си наля чаша вино, към което добави вода.

- Ти богиня ли си? - попита накрая Фия.

- Някои мъже са ми казвали, че съм - отвърна жената с широка усмивка.

- Това твоят дом ли е?

- Да. Харесва ли ти?

- Много е голям.

- Така е.

Фия се наведе напрел и протеина:

- Не зная обаче кой бог е той. Отидох до светилището и го видях. Да не би да е Повелителя на сребърния лък?

- Той е повелител на много неща - отвърна Фаедра. - Искаш ли още хляб?

- Да, благодаря.

Жената и каза да си вземе, а после донесе кана студено мляко и напълни една чаша. Фия я изпи. Вкусът беше неописуем.

- И така - продължи жената. - Майка ти се е разболяла и ти си отишла до светилището, за да потърсиш помощ. Там е много високо и опасно. А има и глутници диви кучета.

Момиченцето не знаеше как да отговори, затова не каза нищо.

- Била си много смела - каза накрая Фаедра. - Майка ти има късмет. Какво стана с косата ти?

- Майка ми я отряза. Имам бълхи. - Отново почувства срам.

- Тази нощ ще ти приготвя баня. И ще намерим някакви мазила за тези ухапвания и драскотини по ръцете ти.

Междувременно богът се върна. Беше сменил дрехите си и сега носеше бяла туника до коленете, поръбена със сребро. Дългата му черна коса бе прибрана назад и завързана на опашка.

- Майка ти е много слаба - каза той. - Но сега спи. Лечителят ще идва всеки ден, докато не се оправи. И двете можете да останете тук, докато желаете. Фаедра ще намери работа на майка ти. Това отговаря ли на молитвите ти, Фия?

- О, да - каза момиченцето. - Благодаря ти.

- Тя се чудеше дали не си Аполон - вметна Фаедра с усмивка.

Мъжът коленичи до Фия и тя погледна в ярките му сини очи.

- Името ми е Хеликаон - каза й. - И не съм бог. Разочарована ли си?

- Не - отвърна момиченцето, макар че всъщност беше.

Хеликаон се изправи и се обърна към Фаедра.

- Идват търговци. Известно време ще съм зает с тях.

- Все още ли планираш да отплаваш за Троя утре?

- Трябва. Обещах на Хектор, че ще присъствам на сватбата му.

- Сега е сезонът на бурите, Хеликаон, а пътят по море е почти цял месец. Това обещание може да ти струва скъпо.

Той се наведе и я целуна, а после излезе от стаята.

Фаедра седна до Фия.

- Не се разочаровай, малка моя. Той наистина е бог. Просто не го знае.

По-късно, когато детето бе изкъпано и сложено да спи, Фаедра седеше под портика и гледаше мълниите. Хладният вятър носеше свежест над градината и изпълваше въздуха с уханието на жасмин от дърветата до западната стена. Сега усещаше умора и странна меланхолия. Това бе последната нощ на Хеликаон в Кипър. Сезонът почти бе свършил и той щеше да отплава с новия си кораб към отдалечената на стотици мили Троя, а после на север към Дардания за през зимата. Фаедра очакваше нощ на страсти и топлина, твърдостта на тялото му, вкуса на устните му върху нейните. Вместо това той се върна в къщата с изнемощялото от глад и нахапано от бълхи дете на беззъбата курва, която Вола бе донесъл по-рано.

В началото това я ядоса, но после остана само чувството на неудовлетвореност.

Защитена от дъжда, Фаедра затвори очи и си представи детето. Избръснатата му глава бе нахапана от буболечките, лицето му беше слабо и бледо, а очите - широки и изплашени. Малкото момиченце сега спеше в стаята до тази на майка си. Фаедра имаше желание да я прегърне, да я притисне до себе си и да я целуне по бузата. Искаше да махне болката и страха от тези големи сини очи. Но не го стори. Просто отметна одеялото, за да може слабото дете да се качи на широкото легло и да отпусне глава на меката възглавница.

Спокойни сънища, Фия. Тук си в безопасност.

- Ти жена му ли си?

- Не. Той е един от моите дарители. Аз съм като майка ти - една от девиците на Афродита.

- Вече няма дарители - каза Фия сънено.

- Заспивай.

Разбира се, че нямаше дарители, помисли си Фаедра. Майката беше грозна и слаба, преждевременно остаряла.

„Както остаряваш и ти!“ - помисли си. Макар и младолика, Фаедра приближаваше тридесет и пет. Скоро и нейните дарители щяха да я изоставят. Ядоса се. Кой го е грижа какво ще направят? Сега съм богата.

Но меланхолията не си отиде.

През осемнадесетте години, откак бе станала последователка на Афродита, тя бе забременявала девет пъти. При всеки от тях посещаваше Храма на Асклепий и гълташе горчиви билки, за да прекрати бременността. Последният път беше преди пет години. Забави се с цял месец, разкъсвана между желанието да увеличи богатството си и нарастващата нужда да бъде майка.