Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

И докато галерите плаваха на запад, по водата долетя пронизителен писък. После агонизиращ вик. И още един. Ужасните звуци продължиха, затихвайки с отдалечаването на корабите от брега.

Хеликаон чу леки стъпки и се завъртя. Андромаха се приближаваше към него, обвита плътно в дългото си зелено наметало. Той стана от обърнатата лодка, разтвори ръце и тя пристъпи в прегръдката му. Хеликаон я целуна по челото.

- Обичам те, Андромаха. Нищо не може да промени това.

- Зная. Животът ни никога няма да ни принадлежи.

Той вдигна ръката й и целуна дланта.

- Радвам се, че дойде. Нямах сили да те търся из двореца Щях да извърша някоя лудост и да обрека всички ни на мъки.

- Не мисля, че щеше - отвърна тя меко. - Лаодика ми каза, че обичаш Хектор като брат. Не си способен да го посрамиш така. Познавам те, Хеликаон. И ти би трябвало да ме познаваш. Никога не бих донесла срам на семейството си. И двамата сме възпитани да вярваме в дълга… над всичко останало.

- Подобен дълг е проклятие! - каза той и гневът му отново се разпали. - Няма нищо на този свят, което да искам повече от това да отплавам нанякъде с теб, да живеем заедно, да сме заедно.

Хеликаон погледна към небето. Издигащото се слънце бе полускрито от облаци, озарени в алено и златно, но над морето на запад небето бе яркосиньо и чисто.

- Трябва да вървя - каза Андромаха.

- Още малко - помоли я той и отново хвана ръката й.

- Не - отвърна тя с тъга в гласа. - С всеки изминал миг решителността ми отслабва. - После издърпа ръката си и добави: - Нека боговете те дарят с голямо щастие, любов моя.

- Те вече го сториха, като ми позволиха да те познавам. Повече, отколкото заслужавах.

- Ще дойдеш ли пак напролет, за сватбата ми?

- Искаш ли да дойда?

Тогава тя заплака и той видя усилията й да запази присъствие на духа.

- Винаги ще те искам близо до себе си, Хеликаон.

- Значи ще дойда.

Андромаха се обърна и се загледа към морето.

- Лаодика и Аргуриос умряха, хванати за ръка. Мислиш ли, че сега са заедно? Завинаги?

- Надявам се. С цялото си сърце.

Тя се загърна по-плътно с наметалото си и го погледна в очите.

- Тогава сбогом, цар Еней - каза и му обърна гръб.

- Сбогом, богиньо - прошепна той.

Андромаха го чу и Хеликаон видя как се спира за миг. После продължи, без да се обръща. Той остана загледан в нея, докато тя не достигна високата порта.

Така и не погледна назад.

КОГАТО ПРОЛЕТТА ДОЙДЕ, ЗЕМИТЕ НА ДАРДАНИЯ вече бяха в мир. Войниците на Хеликаон бяха унищожили по-агресивните бандитски групи и при по-добрите съобщителни връзки между градовете и селата проблемите се решаваха бързо, преди да имат шанс да се задълбочат. Местните владетели сега имаха достъп до двореца в Дарданос и вече не се чувстваха изолирани, така че Пиршеството на Персефона, приветстващо новия сезон, бе щастливо.

Царица Халисия поведе жертвената процесия до олтара на върха на скалите, със златната Лаврова корона на главата си и жезъла на Деметра в ръка. Цар Хеликаон вървеше до нея. Бременността на царицата вече личеше, но никой не я коментираше. Тишината бе трудно поносима и Халисия вярваше, че знае какво се крие зад нея. Или я съжаляваха, или криеха отвращението си.

Когато започнаха танците и песните, тя се измъкна и се върна в крепостта и градините на върха на хълма. Не ги поддържаха и бяха обрасли с бурени и тя реши отсега нататък да прекарва повече време тук, в тихо усамотение, за да възстанови лехите и да изреже бурените. Днес обаче просто гледаше блестящото море.

Една слугиня й донесе разхладителна напитка. Тя благодари на момичето и го отпрати. Видя, че “Ксантос” е отново спуснат във водата долу в залива и мъжете работят по палубите му, готови за пътуването на запад. Първият кораб от новия сезон бе спрял тук едва вчера с товар от мед и калай. Донесе и дар за Хеликаон, който го накара да се засмее с глас. Една приятелка от Кипър му бе пратила богато украсен лък със сребърна нишка, обрамчила дръжката. Имаше и кратко послание: „Сега наистина можеш да бъдеш Повелителя на сребърния лък“.

Халисия го попита за това. Той и разказа за някакво полуумряло от глад дете, което го сбъркало с бог Аполон.

- Струва ми се толкова далеч - добави той.

- И ти си й помогнал? - Тогава тя се засмя. - Глупав въпрос. Естествено, че си й помогнал. Такава ти е природата.

Дойдоха и съобщения от Троя, които бе споделил с нея. Предателят Агатон бил видян в Милет, където се качил на кораб за Микена. Принц Антифон бил издигнат до вътрешния кръг на царя и получил нов дворец заради ролята си в разкриването на заговора срещу живота на Приам. Последното зарадва Хеликаон.