Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Хората от коридора горе започнаха да надават радостни възгласи. После започнаха да скандират.

- Хектор! Хектор! Хектор!

Калиадес изстина. Потрепери, докато гледаше как великият троянски войн помита микенците пред себе си.

Един боец се опита да прониже принца с копието си, но той се отдръпна встрани, а после посече черепа на противника си с меч. Острието се заклещи. Нападнаха го още двама микенци. Единият му щитоносец спря устрема на първия, но троянецът посрещна лично другия. Когато врагът му вдигна щита си, за да удари с копието, Хектор се приближи мълниеносно и заби юмрук в шлема на мъжа. Той иззвънтя като камбана и микенецът отхвърча назад. Останалите бойци се отдръпнаха, за да се присъединят към стената от щитове, тъй като още и още троянци нахлуваха в мегарона.

Калиадес уби един войник и събори друг на пода, а после зае мястото си до Банокъл.

Когато разположиха стената и вдигнаха копията си, противниците им отстъпиха за момент. Държаха се близо до микенците, но не ги атакуваха.

- Значи това е Хектор - отбеляза Банокъл. - Винаги съм се чудел дали е толкова добър, колкото твърдят легендите. Едро копеле, а?

Калиадес не отговори. Сега с тях беше свършено. Бяха им останали по-малко от петдесетима. Наистина щяха да пометат още няколко десетки троянци, но не можеха да се измъкнат с бой от тази бъркотия.

- Дали нещата могат да станат по-зле? - попита Банокъл.

Приятелят му видя цар Приам да излиза в мегарона, обкръжен от своите орли. Гнусният Хеликаон също бе до него. Царят извика името на Хектор и гигантът пристъпи към него и го прегърна. Моментът бе почти като в сън. Микенците щяха да умрат, обкръжени от озлобен враг. И все пак двамата се прегръщаха и се смееха. Троянците продължаваха да скандират.

Златокосият войн вдигна ръце, за да ги поздрави, а после се обърна и изгледа оцелелите микенци със студен поглед.

- Не виждам Аргуриос - отбеляза Банокъл. - Малка утеха. Не бих искал и той да стои редом до Човекоубиеца срещу мен.

- Коланос го простреля с лък.

- Проклятие! Това не е подходяща смърт за един велик герой!

- Нека Зевс чуе думите ти и прокълне Коланос - отвърна Калиадес тихо. - Може би Аргуриос ще ни изчака по тъмния път, за да го извървим заедно.

- Това би ми харесало.

Тогава се разнесе гласът на Коланос:

- Царю Приам, може ли да поговорим под знамето на мира?

Царят се появи иззад сина си и изгледа сурово генерала. После му направи знак да се приближи. Коланос си проправи път сред предните редици и премина през линията на троянците.

- Ако може да ни измъкне оттук с приказки, ще го целуна - каза Банокъл.

- Устните ти ще почернеят - измърмори Калиадес.

ХЕЛИКАОН ГЛЕДАШЕ С ОМРАЗА КАК МИКЕНЕЦЪТ излиза иззад стената от щитове. Ръката му стисна дръжката на меча и той с мъка удържа яростта, надигаща се в него. Този човек бе измъчвал Зидантас и бе убил младия Диомед. А сега и Аргуриос. Всички инстинкта на дарданеца го подтикваха да пристъпи напред и да му отсече главата.

Ала Коланос беше помолил за мир и го бе получил. Честта постановяваше да му се даде право да говори. “Ще те убия след това”, помисли си Хеликаон.

Микенецът се приближи към царя и се поклони.

- Хората ти се биха добре, царю Приам - каза той.

- Нямаш време за учтивости - отвърна царят. - Говори… а после се върни при мъжете си и се приготви да умреш.

- Ще говоря. Един мъдър човек знае кога късметът му се е изчерпал - отвърна Коланос, задържайки гласа си тих. - Вече не можем да спечелим. Повелителките на съдбата се обърнаха срещу ни. Можем обаче да убием може би още стотина от вас. А аз съм в състояние да го предотвратя. Както и да предложа услугите си на Троя, царю.

Приам остана смълчан за момент, впил поглед в микенеца.

- И как ще попречиш на мъжете си да се бият? - попита накрая. - Те знаят, че са обречени.

- Мога да им кажа, че си се съгласил да ги пуснеш… ако оставят оръжията си. Веднъж обезоръжени, ти ще ги убиеш, без особени загуби за войските ти.

- Благородна постъпка - отвърна Приам с подигравателна усмивка.

- Както сам каза, те така или иначе са обречени. По този начин поне няма да умрат още троянци.

- А и ти ще оживееш.

- Именно. Мога да ти бъда много полезен. Зная всички планове на Агамемнон за източните земи. Зная къде планира да удари и кои царе е спечелил за каузата си. Зная имената на всички съюзници на принц Агатон в Троя, на които щеше да раздаде високопоставени длъжности и да ги привлече във вътрешния си кръг.