Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Жените застинаха, шокирани. В техните покои не се допускаха мъже и определено не по време на свещена церемония.

Жрицата се разяри. Тя се втурна към тях, крещейки да напуснат незабавно или да се изправят срещу проклятието на Атина. Онова, което се случи после, втрещи Андромаха. Един едър тракиец замахна към старата жена и я запрати на пода. Церемониалният шлем издрънча и се удари в крака на близката маса. За миг последва страшна тишина. После жрицата посочи към мъжа.

- Нека богинята те порази и да прокълне семейството ти за девет поколения! - изпищя тя.

Мъжът се засмя… а после замахна с меча си. Жрицата вдигна ръка и бронзовото острие се заби в нея. Шурна кръв. Втори удар преряза гърлото й. Жените започнаха да крещят и да тичат. Войниците обаче ги догониха и започнаха да ги дърпат назад.

Тогава Лаодика се затича към война, който още мушкаше гърчещата се жрица с меча си.

- Страхливо куче! - изкрещя му тя.

- И ти ли искаш да кървиш, кучко? - отвърна той и тръгна към нея. Андромаха бързо постави стрела в тетивата и я издърпа до бузата си. Когато войникът достигна Лаодика с високо вдигнат меч, черноперата стрела го прониза в окото. Той се препъна няколко крачки, изпусна меча и се свлече на пода.

- Лаодика! - извика Андромаха.

Младата жена се затича към нея. Един тракиец метна копие и то я уцели в гърба. Принцесата изкрещя и залитна. Андромаха простреля мъжа в гърлото. Още и още войници нахлуваха в общата зала. Лаодика се свлече към приятелката си. Един войн се затича към тях. Андромаха запрати стрела, която прониза кожения му нагръдник и се заби в гърдите му. Той залитна, но после продължи да ги преследва с вдигнат меч. Тя нямаше време да опъне тетивата, затова пристъпи напред да го посрещне, използвайки стрелата като кинжал. Отслабен от предната и атака, войникът замахна твърде вяло. Андромаха парира удара с ръка и заби върха на стрелата във врата му. Той падна със задавен вик.

Тя отново вдигна лъка си и сложи нова стрела на тетивата. Погледна надолу към Лаодика, която бе паднала на пода и се опитваше да изпълзи към коридора. Дългото черно копие все още стоеше забито в гърба и.

Край нея тичаха и други жени. Настана същински хаос.

И тогава изотзад се появиха други войници - царски орли водени от Хеликаон. Те атакуваха тракийците.

Андромаха дотича до мястото, където пълзеше Лаодика. Сграбчи копието и го извади. Принцесата извика, а после се свлече на пода. Андромаха запрати копието настрани и я хвана за ръката, за да я изправи на крака.

- Подпри се на мен - подкани я. - Трябва да се махаме оттук.

В мелето се хвърлиха още орли. Андромаха се затътри към двойните врати, водещи към стълбището до покоите на царицата. Няколко от войниците на Приам вече бяха там. Един от тях напусна поста си, за да вземе Лаодика в ръце.

- Отведи я в безопасност! - нареди Андромаха.

- Тази нощ няма безопасни места - отвърна той мрачно. - Но ще я отнеса горе. Ще задържим онези врати колкото можем по-дълго.

Хеликаон и орлите си проправиха път с бой в общата зала. Троянците до един бяха опитни и се биеха с безкомпромисна ефективност. Имаха добри брони, а също и щитове, и шлемове, така че лесно отблъснаха тракийците обратно към двойните врати, водещи към външната порта. Двадесетимата защитници бяха многократно по-малобройни, но тракийците нямаха щитове и с леките си градски кожени нагръдници и шлемове даваха ужасни жертви. Хеликаон се биеше със студена ярост, а двата му меча поразяваха жертвите му с ужасяваща скорост.

Водещите тракийци отстъпиха хаотично, а после се затичаха право към другарите им, които все още се опитваха да нахлуят. Това увеличи хаоса, в който паникьосани войници се опитваха да си проправят път сред собствените си редици. Орлите продължаваха да ги притискат, забивайки мечове в незащитените им гърбове и вратове. Тракийците се разпръснаха встрани от двойните врати.

Хеликаон даде заповед на войните си да се отдръпнат. Повечето се подчиниха, но четирима мъже, обхванати от бойна ярост, продължиха да преследват врага. Когато се върнаха в залата, Хеликаон нареди да затворят двойните врати. Имаше две дървени скоби за резета, но самото резе не се виждаше. От десетилетия не бе имало нужда от него и очевидно някой го беше махнал. Дарданецът прати двама войници да го намерят. От коридора вече не се чуваха звуци от битка и Хеликаон предположи, че тракийците са убили четиримата си преследвачи. Почти не им оставаше време да залостят вратите. Скоро враговете им щяха да се върнат.