Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Сега от двореца излизаха хора.

- Въоръжете се с лъкове! - изкрещя Хеликаон на войниците. - Качете се на стените. Ще дойдат още. - После се обърна към Аргуриос и каза: - Благодаря ти.

- Там имаше само петдесетина - отвърна микенецът. - Сигурно това е първата вълна. Колко са общо тракийците?

- Хиляда.

- А казваш, че има и микенци?

- Такива сведения получих.

- Мисля, че ги видях. Четири галери се приближаваха към брега, докато идвах. Поне двеста войни. Може би и повече. Мислех, че са троянци.

Цар Приам си проби път през тълпата.

- Какво, в името на Хадес, става тук? - обърна се той към Хеликаон. Дъхът му вонеше на неразредено вино и краката му не бяха съвсем стабилни.

- Предателство - отвърна Хеликаон. - Тракийците на Агатон имат заповед да убият всички в двореца. А точно в момента още двеста микенски войни се приближават насам.

Приам потърка очите си и си пое дълбоко дъх.

- Това е лудост - каза той. - Един отряд тракийци? Щом другите гарнизони чуят, ще дойдат с хиляди. А и вече се мръкна. Великите порти са затворени. Микенците няма да бъдат пуснати.

- Грешиш, царю - каза Хеликаон. - Войниците на Скейската порта имат заповед да ги пуснат и да затворят след тях. Другите войски няма да получат достъп. Орлите тук са единствените ти верни хора в Горния град. Сами сме.

За момент Приам не каза нищо, а после се завъртя към най-близкия орел.

- Донеси ми бронята - нареди той. После отново се завъртя към Хеликаон и каза: - Ще ги удържим. И в името на боговете, ще им покажем каква цена се плаща за предателство.

- Няма да удържиш тези стени дълго - каза Аргуриос. - Не са достатъчно високи, а ти нямаш достатъчно мъже. Дори в момента те сигурно вече търсят стълби, каруци и греди… всичко, което ще им помогне да прескочат укрепленията.

- Познавам ли те? - сопна се Приам, примижавайки на светлината на фенерите.

- Аз съм Аргуриос, царю Приам.

- Онзи Аргуриос?

- Същият.

- И ти се биеш за мен?

- Така се оказва, да.

Пияният цар внезапно се разсмя, но в смеха му нямаше веселие.

- Отнеха ми Хектор. Брат му ме иска мъртъв, а градът ми е подложен на атака. А ето, че сега един микенски герой идва да ми помогне. - Той се намръщи. - О, как само ме обичат боговете!

- Споделям чувствата ти - отвърна Аргуриос. - Никога не съм мечтал да се бия за Троя. Но можем да говорим за капризните богове и по друго време. Сега трябва да въоръжим всичките ти гости, с каквито оръжия могат да се намерят в двореца. Ще ни трябват стрелци на всеки балкон, който гледа към този двор. И така обаче шансовете ни са малки.

Приам му се усмихна студено.

- Шансове, подходящи за герой, Аргуриос. Къде ми е проклетата броня?

Той се обърна и се запрепъва в търсене на оръжията си.

На стените горе неколцина орли започнаха да стрелят по струпалите се под тях тракийци.

- Не можем да удържим стените дълго - повтори Аргуриос този път на Хеликаон. - Ще се върнат със стълби и въжета, и куки. Ще пъплят като мравки.

- Зная. - Хеликаон се обърна към Полидорус. - Ти влез вътре. Отведи всички по-стари съветници и слуги в покоите на царицата, надалеч от битката. После барикадирай всички ненужни входове. Увери се, че прозорците са затворени и залостени. Ако намериш сечива, дори ги закови.

Офицерът, когото бе ударил преди малко, вече се бе изправил, но все още изглеждаше замаян.

- Колко мъже има на стража при портата до женските покои? - попита го Хеликаон.

- Няколко - отвърна войникът. - Портите са заключени. Никой не може да влезе.

- Значи врагът ще изкачи стените необезпокояван - извика дарданецът. - Аргуриос, ти остани тук и поеми контрола над защитата. Ти! - Той се обърна към Аранес. - Събери двадесет добри бойци и ме последвай!

В дълбините на двореца Андромаха стоеше пред покоите си, вгледана в сивите очи на Касандра. В тях имаше ужас.

- Кой идва? - попита тя меко.

Момиченцето премигна.

- Кръв по стените. Кръв… навсякъде. Моля те, вземи лъка.

Детето трепереше. Андромаха пристъпи напред и взе оръжието от ръката и. Касандра и подаде и колчана с двадесетте чернопери стрели. Тя го преметна през рамо.

- Ето! Взех лъка! Успокой се, малката. Никой няма да те нарани.

- Не - съгласи се Касандра с въздишка. - Мен никой няма да ме нарани.

Андромаха протегна свободната си ръка и пое дланта на момиченцето.

- Нека слезем долу да послушаме жрицата. Казват, че била много скучна. После двете ще седнем под звездите и ще си поговорим.

- Хеликаон идва за теб - каза Касандра, докато вървяха, хванати, по широкия коридор към общата зала на женските покои.