Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Ерекос не продума, лицето му беше бледо.

- Искаш да предам на моя цар, че си нахлул в нашите земи като подарък към него?

- А какво друго би могло да бъде? - попита Хеликаон. - Двеста мъртви пирата и остров, върнат на микенската власт. - А можеш и да увериш Агамемнон, че напролет флотата ми ще продължи да лови пирата и да ги избива, където и да се намират.

- Няма повече да нападаш микенски острови, царю Хеликаон.

- Микенски острови? - попита Хеликаон, преструвайки се на изненадан. - В името на боговете, нима пиратите са завладели и други ваши земи? Това е тъжна вест.

- Не е имало завладени територии - отвърна Ерекос, а гласът му стана писклив. Той си пое дълбоко дъх, за да се успокои. - Онова, което казвам, царю Хеликаон, е, че микенците ще се разправят с всеки пират, който поиска да се скрие из нашите земи.

- А, разбирам - отвърна Хеликаон и кимна. - Въпрос на войнска гордост. Разбирам го и не искам да причинявам неудобство на цар Агамемнон. И без това му се случва толкова често напоследък. Сигурно го изпълва с жлъч.

- Жлъч? Не разбирам.

- Двама от последователите му станаха пирати. Първо Алектруон, за когото чувам, че е бил любимец на царя. А после и Коланос. А, и почти забравих Аргуриос, за когото разбирам, че бил обявен за предател и престъпник. Сега пък научавам, че пиратите са нахлули на микенски остров… - Хеликаон поклати глава и на лицето му се изписа престорена съпричастност. - Сигурно се чуди какви още катастрофи го очакват. Но можеш да го увериш в моята дружба. Ще останеш ли да вечеряш с нас, Ерекос?

- Не, царю Хеликаон… но, да благодаря за гостоприемството. Трябва да се върна в Троя. Има неща, които трябва да свърша.

Когато посланикът излезе, Павсаний се приближи с широка усмивка на лице.

- Това ми достави огромна наслада, царю. Едва се удържах да не се разсмея с глас.

- Агамемнон няма да се смее, когато го чуе.

- Мислиш ли, че ще ни обяви война?

- Съмнявам се. Как може да воюва с приятел, който му е помогнал?

- Но това бяха неговите пирати!

- Така е. Ние го знаем и той го знае, но другите царе из Великата зеленина не подозират. Ако обяви война на Дардания заради нападение над пирати, ще признае, че е отговорен за техните набези.

- Дано си прав, царю.

В нощта на зимното слънцестоене от Троя пристигна друг пратеник. Насик беше млад фригийски писар на работа при един от търговските партньори на Хеликаон. Той носеше свитъци и послания, нужни за предстоящия сезон, както и обобщени сметки от предишната търговска година. Но имаше и още нещо - Насик беше добър разказвач и ужасно обичаше клюките. Хеликаон винаги се радваше на зимните му посещения.

- Какви новини ми носиш, приятелю? - попита той, когато седнаха да се хранят в царските покои.

Слабият фригиец взе малък деликатес от един сребърен поднос - смляно агнешко, обвито в лозово листо. Подуши го, а после отхапа.

- О, богове, има толкова много за разказване. Какво искаш да чуеш първо?

- Кажи ми за Хектор.

- Нито дума. Мнозина от войните на Троянския кон са се върнали в града. Други са около Кадеш с хетските войници, за да го търсят. Но едва ли ще има добри новини. За последно са го видели с около петдесетина от хората му, обкръжени и превъзхождани числено, а е падала нощ.

- Какво е настроението в града?

- Разбунено. Двама от синовете на Приам - Исос и Памон избягаха от града. Доколкото чувам, са щели да ги арестуват.

- Познавам ги. Нямат достатъчно акъл да организират преврат, нито да следват или да разпалят въстание.

- Съгласен съм. Сигурно са служили на някой друг - Дебелият Антифон загуби титлите си и бе прогонен от двореца. Видели го да разговаря скришом с микенския посланик Ерекос.

- Срещнах го - каза Хеликаон. - Студен и неприятен човек. Изненадам съм обаче, че Антифон се е оказал предател. Той се интересува повече от храна, отколкото от власт. Политес е по-вероятен кандидат. Не е войн, но има остър ум.

- А за Приам се мълви, че обича да язди жена му. Според слуховете двамата му сина имат странен произход - техният баща им е и дядо.

Хеликаон се изкикоти и поклати глава.

- Ти наистина си ужасен клюкар, Насик. Срам ме е, че се забавлявам толкова. - Усмивката му избледня. - Но Политес наистина е опасен, а също и Агатон.

- Да, но той винаги е бил верен на Хектор - изтъкна Насик.

- Най-вече заради Хектор. Те са големи приятели. Но Приам не харесва Агатон и никога не го е харесвал. Сравнява го с другия си син. Спомням си как публично обяви, че Агатон и Хектор са като две еднакви статуи, но едната златна, а другата - медна. - Хеликаон изруга. - Царят е проклет човек и винаги намира най-правилната обида, която да пореже най-лошо.