Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Той се усмихна на Ктосис и излезе.

Войниците го последваха и вратите се затвориха. За известно време никой не каза нищо. После фригийският коневъд пристъпи към пиедестала, падна на колене и положи ръка върху отрязаната глава.

- Така и не се научи да слушаш, малки братко - каза той. - Но винаги си бил добро момче. Много ще ми липсваш.

Той взе чувала от земята, но несигурно се спря. Ктосис се приближи към него.

- Не мисля, че царят ще възрази да прибереш главата на брат си - каза той.

- Така ли смяташ?

- Сигурен съм.

Мъжът въздъхна.

- Плати тежка цена за няколко необмислени думи.

- Така е.

Ктосис излезе от залата и се озова на двора. Много от дачите вече се бяха събрали там и говореха тихо. Евнухът си проправи път сред групата и се насочи към открита местност, която гледаше към скалната пътека, водеща към портите на крепостта.

През тях влизаше неспирен поток хора, които носеха кошници с храна за пиршеството.

Той ги наблюдаваше незаинтересовано. После изведнъж зяпна. Изпод сянката на портите се появи едър мъж, който носеше овца на раменете си.

Евнухът бързо тръгна към него, очаквайки да е сбъркал. Но когато се приближи, сърцето му заби учестено. Сега мъжът имаше плътна брада, но нямаше как да сбърка тези невероятни очи. Това бе принц Ахмос.

Що за чудо? Вторият по ред наследник на великия фараон работеше като слуга в крепостта на Дардания.

Великанът го видя и се усмихна.

- Изглежда си се справил с живота си, евнух.

Ктосис сведе глава и се поклони.

- О, няма нужда от това! - каза Ахмос. - Както виждаш аз вече не съм внук на фараона. И за моята глава има обявена награда, както и за твоята.

- Съжалявам, господарю. Ти беше толкова благосклонен към мен.

- Няма нужда и от съжаления. Доволен съм. Тук ли служиш?

- Не, господарю. Търговец съм. Правя и продавам платове. За мен ще е чест да ти направя туника.

- Можеш да спреш да ме наричаш господар… Ктосис, нали?

- Да, господарю. О… Извинявам се.

Ахмос се засмя.

- Сега ме знаят като Гершом.

- Колко странно. Отдавна не съм чувал тази дума. Народът ми я използва, за да описва чужденци.

- Затова и я избрах. Значи си от пустинните хора?

- Да… Или по-скоро някога бях. Преди баща ми да ме продаде на двореца.

- Странна раса - каза Гершом. - Както и да е, не мога да стоя тук да си говорим за отминали времена. Има още много работа по пиршеството ви. - Той потупа Ктосис по рамото. - Рамзес побесня, когато откри, че съм те освободил. Струваше ми двеста сребърни таланта и най-добрия ми боен кон.

- Винаги ще съм ти признателен, господарю. Ако някога имаш нужда от нещо…

- Не давай такива обещания, приятелю. Онези, за които се разбере, че са ми помогнали, ги чака свирепо наказание.

- Няма значение. Ако някога имаш нужда от нещо, трябва само да кажеш. Всичко, което имам, е на твое разположение.

Хеликаон напусна събранието и прекоси двореца. Старият генерал Павсаний се опита да го пресрещне, но той поклати глава и го отпрати с махване на ръка. Изкачи се по захабените стълби към стената на укреплението и вдигна глава към небето, поемайки си дълбоко дъх, за да овладее нервите си. Стомахът му започна да се успокоява.

Забеляза, че един страж го гледа, Затова се върна обратно вътре и тръгна към царските покои и стаите от детството си. По пода имаше прах, а входът на балкона бе покрит с паяжини. Той ги разкъса и влезе. Старият люлеещ се стол още бе там, Въпреки че дървото бе избледняло и напукано от слънцето. Хеликаон коленичи и проследи с пръсти гравирания по облегалката кон.

Като дете бе седял именно на този трон - цар на измислен свят, в който всички бяха доволни и нямаше войни. В онези дни никога не бе мечтал за битки и слава. Отдръпна се от стола, облегна се на студения камък и отпусна глава на ниския парапет на балкона. Затвори очи и отново видя отрязаната глава на масата. Тя се сля с главата на Зидантас.

Почти чуваше думите на Вола. Мислиш ли, че онова момче залата трябваше да умре само за да покажеш, че си сериозен? Нямаше ли как да ги спечелиш с убеждението в думите си и силата на ума си? Защо при теб всичко винаги опира до смърт?

Хеликаон зяпна стола, представяйки си малкото момче, което седеше там.

- Понякога подобни неща са нужни - каза му той. - Някога видях как Одисей разряза гърдите на един моряк, за да извади стрела, която се бе забила там. Понякога злото може да бъде единствено отрязано.

Не се самозаблуждавай, каза гласът на Вола. Не оправдавай злото у теб и не търси начин да го изкараш добро. Да, сега всички ще те последват. Да, царството ти е спасено от хаоса. Да, ти си цар. Баща ти би се гордял с теб.