Дейвид Гемел - Повелителят на сребърния лък

Хеликаон се разгневи. “Не, това не е Вола, каза си той. Това е твоята собствена слабост. Мъжът беше предупреден и избра да не обърне внимание на думите ти. Смъртта му постигна повече в един кървав момент, отколкото цял порой от думи би могъл. И това е истината!”

Истината е курва с много дрехи, разнесе се гласът на Одисей в ума му. Струва ми се, че би предложила на човек добри причини и оправдания за всяко дело, независимо колко е отвратително.

В далечината протътна гръмотевица и над терасата задуха студен вятър.

Хеликаон се надигна на крака и погледна за последен път дома от детството си, а после излезе от стаята и се спусна до по-ниските покои, където се грижеха за ранените хора от екипажа му. Спря да поговори с всеки от тях, след което излезе да търси Атал.

Откри го в една странична градина. Гърдите и раменете му бяха бинтовани. Той седеше сам в сянката на късно разцъфтяло дърво и дялаше парче дърво. Хеликаон се приближи към него.

- Лечителят казва, че си извадил късмет, приятелю. Ножът е пропуснал сърцето ти на косъм.

Атал кимна.

- И ти извади късмет онзи ден - каза той.

- Винаги е от полза да имаш добри приятели наблизо. Изненадах се да те видя там. Ониакус каза, че си решил да напуснеш екипажа.

- И аз се изненадах - призна Атал. Хеликаон седна до него. Дребният мъж продължи да дялка.

- Ако искаш да тръгнеш за Троя, когато се оправиш, ще се погрижа да ти дадат добър кон и кесия злато. Но си добре дошъл да останеш в Дарданос и да се радваш на гостоприемството ми за през зимата.

Атал остави ножа и се изгърби.

- Нищо не ми дължиш.

- Задължен съм на всеки, който е избрал да се бие рамо до рамо с мен, особено когато вече не е член на екипажа ми.

- Аз просто се озовах насред мелето, това е всичко. Имах си мои причини да съм там. - Атал замълча за момент. После погледна към Хеликаон. - Нали осъзнаваш, че нищо не е приключило?

- Да. Убиецът Карпофорус е получил поръчка да ме погуби. Казват, че е най-добрият във Великата зеленина. Именно той е човекът, убил баща ми. Тук, в тази крепост.

- Ониакус ми каза, че никой не знае кой е убил Анхиз.

Хеликаон седна срещу него.

- И аз самият научих наскоро. - Той се загледа към градината. - Това е мирно място. Като дете си играех тук.

Атал не отговори, а продължи да дялка.

- Почини си и си възстанови силата. И ако имаш нужда от нещо, само кажи и ще ти го набавим.

Хеликаон стана, готов да си тръгне.

- Аз не съм добър човек - каза внезапно Атал с почервеняло лице. Всички се отнасят с мен като с добър човек. Това не ми харесва!

Този изблик изненада царя. Морякът винаги изглеждаше спокоен и имаше пълен контрол над себе си. Хеликаон отново седна и го погледна. Сега мъжът срещу него изглеждаше напрегнат, очите му бяха ядосани.

- Никой от нас не е добър - каза той меко. - Днес накарах да убият човек само за да покажа, че съм сериозен. Той може и да е бил добър. Всички сме зли, Атал. Всички носим теглото на делата си. И мисля, че един ден ще отговаряме за тях. Всичко, което знам за теб обаче, е, че ти се оказа верен моряк и смел другар. Зная и че те е наел Зидантас. Вола умееше да преценява бойците. Тук миналото ти няма никакво значение. Само делата на настоящето и бъдещето.

- Минало, настояще и бъдеще, всичко това е едно и също - каза Атал и отново клюмна. - Те са онова, което са. Ние сме това, което сме. Нищо не се променя.

- Не зная дали е така. Животът ми вече се е променял на три пъти. Веднъж, когато бях малко дете и майка ми умря. Втори път, когато Одисей дойде да ме вземе на борда на “Пенелопа”. И после, когато баща ми беше убит. Това все още ме терзае. Напуснах това място като изплашено момче. Баща ми каза, че ме презира. Върнах се като мъж с надеждата да го накарам да се гордее с мен. - Хеликаон замълча, изненадан, че споделя тези мисли с относително непознат човек. Видя, че Атал го гледа. - Обикновено не говоря по този начин - каза той, внезапно смутен.

- Мъж, който казва на детето си, че го презира, не струва дори колкото пикня на плъх - каза Атал с треперещ глас. - Защо тогава те интересува дали е щял да се гордее с теб, или не? - Той прибра кинжала си, хвърли парчето дърво и стана. - Изморен съм. Ще ида да си почина.

Хеликаон остана неподвижен, докато дребният моряк се прибираше в крепостта.

Не струва дори колкото пикня на плъх.

Тази проста истина се вряза в годините като скрита болка. Теглото на съжалението внезапно се вдигна. Анхиз не му беше истински баща и никога не бе изпитвал загриженост към него. Той бе студен и манипулативен човек, прекарал години и в изтезаване на едно изгубено и самотно дете. Атал беше напълно прав.