Алън Камбъл - Изкуството на лова

Херцогът се подсмихна.

— Тези мечове са създадени от магьосници, далеч по-стари и по-мъдри от вас. И повечето от тях съхраняват волята на своите създатели. На ваше място, полковник Грейнджър, щях да се запитам как съм станал притежател на подобно оръжие. Дали наистина е станало случайно? Или оръжието е поставено целенасочено в ръцете ви? — Подсмихна се едва забележимо. — Мечове като този имат физическа връзка със собствениците си. Не могат да се местят, докато настоящият собственик е жив. Обикновено това не е проблем за копиращия меч, тъй като той бързо изконсумира притежателя си и го заменя с двойник, когото може да контролира. — Сивите му очи гледаха Грейнджър внимателно. — Меч, който държи под контрол собственика си, може да реши кога той ще умре. Би могъл дори да ви принуди да си свалите бронята и да си прережете гърлото сам. И тогава ще е свободен от вас. Но специално този меч, полковник Грейнджър, изглежда някак доста привързан към вас. Той ви доведе при нас, за да може бронята да разполага с достатъчно време да ви възстанови.

— Не разбирам. Какво иска от мен?

— Тези мечове по правило притежават известен разум — обясни Кир. — Имат желания, планове. Без съмнение мечът гледа на вас като на полезно средство за постигане на целите си. Докато сте жив, ще продължава да упражнява натиск върху вас, да ви принуждава да се прекланяте пред волята му, докато един ден се установи, че вече не сте Томас Грейнджър. Че сте копие на меча. Роб на оръжието. — Кир се почеса по брадичката. — Стига това вече да не се е случило.

— В такъв случай най-добре да захвърля този меч.

— Полковник, връзката ви с него е много силна. Разстоянието между него и вас е без значение. Ако вече ви е поробил, просто ще ви нареди да се върнете и да го вземете.

— Тогава ще го хвърля в океана.

Херцогът поклати глава.

— Може да опитате. Но той сигурно ще ви спре.

— Ако вече не сте някое от копията — добави Марквета.

— Не е изключено — съгласи се херцогът.

— Вие не знаете ли? — попита Грейнджър.

— Ще знаем със сигурност — каза Кир, — ако през следващите няколко дни не настъпят психични или физични последствия.

Грейнджър завъртя невярващо глава.

— Тоест съществува възможност това да не съм аз?

Кир кимна отново и потвърди:

— Да, съществува.

— И всичко това заради меча? — попита Грейнджър.

Кир погледна Марквета.

Младият принц стисна устни и се замисли. Оглеждаше преценяващо Грейнджър. Накрая рече:

— На колко години сте, полковник? Петдесет? Или по-млад?

Грейнджър сякаш прие въпроса за обида. Не виждаше смисъл да отговаря.

— Мечът и бронята, които ви спасиха живота — продължи Марквета, — са много по-стари от този свят. По-стари дори от звездите в небесата. Трудно е за… за обикновен човек да възприеме подобно нещо. Когато погледнат меча и бронята, хората виждат метал, стомана, сплави… или… — Марквета въздъхна, опитваше се да е по-ясен. — Но и двата предмета са идеи — продължи той. — Заченати далеч преди раждането на нашия космос. Ние унмерите се опитваме да разберем подобни концепции, да разберем универсалните истини. Истини, които нерядко датират отпреди възникването на вселената. В случая с вашата броня — концепцията за планирания ентропичен порядък. Разбира се, всичко това някак не си пасва с естествения ред във вселената, също както е и с живота. Вселената е в постоянен разпад. Животът се съпротивлява на този разпад. Но никой не може да се бори с природата на нещата. Дори устройство, създадено да придава сила на органичното тяло или да го съхранява от декреация, го прави по начини, които не винаги са напълно… здравословни. Да се носи подобна броня е като да се пие вода, в която е разтворена саламура — за известно време ще ви запази жив, но в края на краищата ще ви убие.

Грейнджър усети, че го завладява паника.

— А мечът? Какво се надявате да научите от него?

Младият принц го погледна някак странно.

— Тъй като не аз съм неговият създател, не мога да ви отговоря. Но ще е голяма грешка, полковник Грейнджър, ако продължавате да вярвате, че вие го притежавате.

— Къде е той сега?

— В оръжейната. — Принцът повдигна вежди. — Искате ли да ви го донесат?

Грейнджър не отговори, макар това да бе най-съкровеното му желание. Пръстите му жадуваха да почувстват допира на метала. Той изтри потта от челото си.

— Виждам, че все още упражнява волята си върху вас — каза принцът.

Грейнджър отмести засрамено поглед, после насочи вниманието си към Янти. Радваше се да я види оздравяла и възстановена. И толкова хубава. Дори косата ѝ бе някак променена. Приличаше на придворна дама. Остана изненадан от строгия ѝ поглед — сякаш се опитваше по някакъв начин да го предизвика. Да му покаже, че не го уважава и че не му вярва.