Алън Камбъл - Изкуството на лова

Грейнджър погледна наляво и видя, че Конквилас поставя едновременно две стрели на тетивата. Самият той бе стартирал фазирането. Докато призоваваше двойниците си, изпита познатото усещане за нарастване на маса и сила. Само за няколко удара на сърцето създаде стотина копия, събрани на едно и също място. После двеста, може би дори петстотин.

Конквилас пусна стрелите…

… които попаднаха в зелената сфера и се пръснаха с бледи пламъчета.

Енергийната сфера започна да потъмнява.

Конквилас се намръщи.

— Тази бариера е твърде мощна, за да е творение на Кир.

— Фиорел? — попита Грейнджър. Той продължаваше да се умножава и сега вече силата му се бе увеличила хилядократно. Бронята започна да бръмчи жалостиво — приближаваше пределите на издръжливостта си.

Той пристъпи напред и стовари меча върху сферата.

Това бе сила, достатъчна да разцепи на две планина, но енергийната сфера само отново потъмня. Вече не виждаха противниците вътре, само неясни силуети. Дали Кир не използвате бариерата като завеса за някаква друга магия? Или се опитваше да прикрие Фиорел?

Кобул запокити нов изблик енергия, но от него сферата стана още по-тъмна, почти черна.

И в този момент тя започна да се издига пред тях. Пет стъпки, десет, после двайсет. Остана да се рее там, неподвижна и същевременно кипяща от изпълващата я енергия.

— Той е създал разлом — сети се Конквилас. — Нова вселена. Използва енергията, с която го обстрелваме, да го подхранва.

Грейнджър бе вдигнал глава и я разглеждаше.

— За да ги предпази от нас?

Земята под краката им започна неудържимо да се тресе. Каменният под се пропука. Зрителите нададоха изплашени възгласи и наскачаха от местата си.

— Мисля, че не — отвърна Кобул. — По-скоро за да ги предпази от Фиорел.

Мощни трусове продължаваха да разтърсват цялата зала. Арената внезапно се килна на една страна и Грейнджър тупна на земята. Падна по гръб, с поглед, вперен в далечния таван. Вътре в сводестия покрив зърна чудовищно лице.

И извика на Конквилас:

— Нали каза, че Фиорел можел да приема всякакви форми?

— Всякакви познати нему форми.

— Погледни нагоре! — Грейнджър вдигна ръка. — Ние сме вътре в него. Фиорел е Анейските палати. — В мига, когато произнасяше тези думи, арената около тях започна да се разпада. Огромни пукнатини плъзнаха нагоре по редовете. Отново се разнесоха изплашени викове. Зрителите се прескачаха едни други, тези от горните редове прекрачваха разширяващите се цепнатини.

— Сисело! — извика Конквилас.

Тримата мъже се присъединиха към изплашената тълпа, която бързаше да напусне арената. Скоро след това стигнаха последния ред седалки. Лагерът на участниците изглеждаше сякаш през него е преминала буря. От тавана се сипеха въжета със закачени на тях перлени фенери. Хората се блъскаха и не знаеха накъде да побегнат. Конквилас си проправи път със сила през тълпата.

— Сисело!

Чуха гласа ѝ някъде отляво.

— Аз ще се погрижа за нея — рече Грейнджър.

Отново започна да призовава мечови копия. Прати осем свои двойници да търсят из тълпата в посоката, откъдето бе долетял гласът на момичето. Изведнъж съзнанието му се изпълни с множество възприятия. Видя стъпкани мъже и жени и други, които бягаха в паника. Преобърнати маси и бъчви, разбити съдове. Скъсани въжета, пропукан каменен под. И стотици лица. Хиляди лица.

А после видя Сисело.

Беше се свила в тясното пространство между полуразрушените стени на една барака и хлипаше изплашено. Грейнджър я грабна с ръцете на онзи двойник, който бе най-близо до нея. Те всички бяха него и той бе едно с тях и му бе доста трудно да прави разлика. Друго негово копие вдигна глава.

Енергийната сфера на Кир се носеше във въздуха над тях. А на тавана отгоре все още се виждаше огромното лице на бог Фиорел. То бе изваяно от непрестанно променящ се камък и имаше учудващо спокойно, дори тъжно изражение. От него се сипеха отломки и прахоляк. Лицето отвори очи и проговори с гласа на планината:

— Конквилас.

Копието на Грейнджър се върна при тях и положи Сисело на земята до баща ѝ. Той се наведе, вдигна я и я прегърна.

— Конквилас!

Грейнджър, Кобул и Конквилас се покатериха на една купчина отломки, за да огледат положението по-добре. От тавана продължаваха да се сипят камъни, падаха навсякъде около тях, трошаха сергиите на търговците, разбиваха импровизираните бараки и погребваха под себе си падналите. Ставаше все по-трудно да се диша. Грейнджър не сваляше очи от сферата на Кир, която продължаваше да се носи над всичко това. Почти бе стигнала до тунела, през който излизаше тълпата. Ала районът между тях бе изпълнен с гъсти облаци, а теренът — насечен от дълбоки цепнатини. Нямаше начин да ги пресекат.