Аманда Хокинг - Въздигната

Не й отговорих. Не можех. Ако го направех, щях да се разплача, а не исках да ме вижда по този начин. Въпреки промяната, която бе настъпила при нея, аз не знаех как щеше да реагира, ако ме видеше да плача.

— Но не можех да те имам. — Елора се извърна отново към прозореца. — Понякога ми се струва, че целият ми живот е поредица от неща, които обичам с цялото си сърце, но не мога да имам.

— Съжалявам — промълвих аз.

— Недей. — Тя махна с ръка. — Аз направих моя избор и сторих каквото мога. — На устните й се появи принудена усмивка. — Но какво правя! Днес е рожденият ти ден. Това едва ли е подходящият момент да ти се оплаквам.

— Ти не се оплакваш. — Избърсах очите си колкото мога по-дискретно и отпих отново от чая си. — Радвам се, че ми разказа за това.

— А сега да поговорим за размяната на стаите — рече Елора, отмятайки косата от лицето си. — Смятам да оставя тук повечето си мебели, освен ако не искаш да бъдат сменени с други, което е твое право, разбира се.

— Каква размяна на стаи? — попитах смутено.

— Ти ще заемеш моята стая, след като се омъжиш. — Тя направи широк жест с ръка. — Това е брачната зала.

— О, да. Разбира се. — Кимнах утвърдително с глава. — Толкова съм заета напоследък, че забравих за това.

— Няма значение — каза Елора. — Това няма да отнеме много време, защото ще се пренасят само лични вещи. Ще наредя на няколко от следотърсачите да преместят нещата ми в петък и ще се настаня в стаята в дъното на коридора.

— Може да преместят и моите неща тогава — предложих аз. — А също и тези на Тове, тъй като той ще дели тази стая с мен.

— Как вървят нещата в тази посока? — Елора се облегна назад на стола, изучавайки ме. — Готови ли сте за сватбата?

— Аурора определено е готова — въздъхнах аз. — Но ако ме питаш дали аз съм готова да се омъжа, не съм толкова убедена. Мисля обаче, че ще се справя някак.

— Всичко около теб и Тове ще бъде наред — усмихна ми се тя. — Сигурна съм в това.

— Сигурна ли си наистина? — повдигнах вежди. — В някоя от картините си ли видя това? — Елора имаше ясновидски способности, но тя можеше само да рисува своите видения от бъдещето в статични изображения.

— Не. — Тя се засмя, поклащайки глава. — Това е само майчина интуиция.

Хапнах още малко, но Елора почти не се докосна до храната. Докато разговаряхме, си помислих колко ще ми липсва, когато си отиде, и се почувствах странно. Не я познавах от толкова отдавна и през по-голямата част от времето отношенията ни бяха хладни.

Когато си тръгнах, тя се върна в леглото и ме помоли да изпратя някого да почисти масата от закуската. Дънкан ме чакаше отпред пред вратата и отиде да се погрижи за чиниите.

В това време реших да се отбия при Локи, за да видя как се чувства. Ако беше по-добре, ми се искаше да разбера какво е станало.

Томас беше все още отпред и затова почуках веднъж и отворих вратата, без да дочакам отговор. Локи тъкмо се преобличаше, когато влязох. Той беше сменил протрития си панталон с пижама и държеше в ръцете си бяла тениска, готвейки се да я облече.

Беше обърнат с гръб към мен и онова, което видях, беше по-зле, отколкото си мислех.

— О, боже мой, Локи! — възкликнах аз.

— Не те очаквах. — Той се обърна към мен със самодоволна усмивка на лицето. — В такъв случай може би да не обличам тениската?

— Не, облечи си я — казах аз и затворих вратата зад себе си, така че никой да не ни вижда или слуша.

— С теб не е много забавно. — Той сбърчи нос и нахлузи ризата през главата си.

— Гърбът ти изглежда ужасно — отбелязах.

— Аз пък тъкмо щях да ти кажа колко красива си днес, но няма да го направя, щом ми говориш така. — Локи се върна на леглото си, полягайки наполовина на него.

— Говоря сериозно. Какво е станало с теб?

— Вече ти казах. — Той погледна надолу и взе едно мъхче от панталоните си. — Кралят ме ненавижда.

— Защо? — попитах, кипейки от негодувание срещу баща ми заради това, което му беше причинил. — Защо, за бога, е постъпил толкова жестоко към теб?

— Ти очевидно не познаваш баща си — рече Локи. — Това не е кой знае каква жестокост в неговите очи.

— Как да не е жестокост? — Аз седнах на леглото до него. — Та ти си почти принц! Как може да те третира по такъв начин?

— Той е крал. — Локи сви рамене. — Може да прави каквото пожелае.

— Ами кралицата? — попитах аз. — Тя не се ли опита да го спре?

— В началото тя се опита да ме лекува, но усилието беше твърде голямо за нея. И освен това Сара не може да направи много против волята на Орен.