Аманда Хокинг - Въздигната

Бях с гръб към стаята, докато се взирах през прозореца. Това беше трик, който бях научила от майка ми, за да изглеждам така, сякаш държа нещата под контрол. Елора ми беше дала много съвети през последните няколко месеца, но най-полезни ми бяха онези от тях, които се отнасяха до това, как се ръководи заседание.

— Принцесо, мисля, че се държите наивно — каза канцлерът. — Не може да преобръщаме цялата общност надолу с главата.

— Не съм наивна. — Обърнах се и го изгледах хладно, което го накара да сведе поглед и да смачка носната си кърпа на топка. — Но не можем повече да нехаем за съществуващите проблеми.

Обходих заседателната зала с поглед, полагайки максимални усилия да изглеждам колкото може по-студена и внушителна, както правеше Елора.

Откакто Елора беше неспособна да изпълнява задълженията си като кралица, аз бях поела повечето от функциите й, в това число и заседанията. Консултативният съвет като ли отнемаше голяма част от времето ми.

Канцлерът бе избран на поста си от обитателите на Трил, но веднага щом мандатът му свършеше, възнамерявах да поведа яростна кампания срещу него. Той беше подмолен страхливец и ние се нуждаехме от по-силна личност за този пост.

Гарет Стром — „довереникът“ на майка ми — не беше тук, но той по принцип невинаги идваше. В зависимост от това, как се чувстваше Елора, Гарет често решаваше да остане да се грижи за нея, вместо да присъства на съвещанията.

Моята помощничка Джос седеше в дъното на залата, пишейки ожесточено бележки, докато говорехме. Тя беше човешко момиче, израсло във Фьоренинг като мансклиг, и работеше като секретарка на Елора. Тъй като в момента аз се разпореждах в двореца, бях наследила и Джос като моя асистентка.

Дънкан, моят телохранител, стоеше до вратата, което беше обичайното му място по време на всички съвещания. Следваше ме навсякъде като сянка и макар да беше недодялан и дребничък, беше по-умен, отколкото повечето предполагаха. Постепенно бях започнала да го ценя, въпреки че не можеше да замести напълно последния ми телохранител Фин Холмс.

Аурора Кронер седеше на челното място на масата, а до нея беше Тове, моят годеник. Обикновено той единствен беше на моя страна и аз му бях благодарна за това. Нямах представа как щях да се справя с управлението на общността, ако се чувствах съвършено сама.

На заседанието присъстваха също марксината Лаурент, на която нямах особено доверие, но тя беше сред най-влиятелните жени във Фьоренинг; маркиз Бейн, който се занимаваше с разпращането на подменените; маркиз Корт, главният ковчежник на двореца, и Томас Холмс, началникът на охраната, който отговаряше за сигурността и за всички следотърсачи.

Около масата седяха още няколко висшестоящи сановници, всичките със сериозни изражения. Ситуацията около Трил ставаше все по-мрачна и аз предлагах промяна. Те не искаха такава, предпочитайки нещата да си останат такива, каквито са били векове, но старият порядък вече не работеше. Обществото ни се разпадаше и те отказваха да видят своята роля във всичко това.

— С цялото ми уважение, принцесо — поде Аурора кротко, макар и с прикрита жлъч, — имаме по-важни въпроси, които трябва да бъдат обсъдени. Витра стават все по-силни и с наближаващия край на примирието…

— Примирие! — прекъсна я марксина Лаурент, изсумтявайки презрително. — Като че ли сме видели нещо добро от него!

— Примирието още не е свършило — казах, изправяйки гръб. — Нашите следотърсачи в момента са на мисия, търсейки решение на проблемите ни. Точно затова смятам, че трябва да измислим нещо, преди да се върнат.

— Ще мислим за това, когато се върнат — рече канцлерът. — А сега да видим как да спасим кожите си.

— Моят призив не е за преразпределяне на всички богатства в общността или за премахване на монархията — казах аз. — Просто казвам, че следотърсачите сега са някъде там, за да ни спасят и да защитят нашите подменени деца, заради което заслужават истински домове, когато се върнат. Ние трябва да заделим необходимите средства, за да построим тези домове.

— Колкото и благородно да е това, принцесо, ние трябва да пестим пари за витра — отбеляза маркиз Бейн.

— Ние не можем да се откупим от витра — намеси се Тове. — Тук не става въпрос за пари, а за власт. Ние всички знаем какво искат те и няколко хиляди долара, или било то няколко милиона, няма да ни помогнат. Това няма да умилостиви краля на Витра.