Аманда Хокинг - Въздигната

Това ни поставяше в особено тежко положение. За да бранят подменените, следотърсачите трябваше да бъдат близо до тях, поради което ги губехме като защитници на двореца. Това ни правеше още по-уязвими при евентуално нападение на витра , ако се отметнеха от думата си, но не виждах какво можем да направим. Не можехме да позволим да отвличат и да нараняват децата ни и затова разпратих всички следотърсачи, с които разполагахме.

Фин го нямаше вече от няколко месеца. Той беше най-добрият ни следотърсач и постоянно връщаше подменени в различни общности на Трил. Не бях го виждала отпреди Коледа и макар да ми липсваше, така може би беше по-добре.

Омъжвах се за друг и макар да обичах Фин, трябваше да оставя това зад гърба си и да го превъзмогна.

— И къде ще бъде това тържество все пак? — обърнах се към Уила, пропъждайки мисълта за Фин от ума си.

— На горния етаж — отговори Уила, повеждайки ме към голямото стълбище, което започваше от вестибюла. — Мат е горе и довършва някои последни приготовления.

— Последни приготовления? — повдигнах вежди.

В този момент някой заблъска толкова силно по вратата, че тя цялата се разтресе. Дори полилеят на тавана потрепери. Обикновено използваха звънеца, но онзи, който беше от другата страна на вратата, очевидно бе решил да я събори.

— Принцесо, стой зад мен — рече Дънкан, отправяйки се към вратата.

— Дънкан, аз ще се погрижа за това — казах.

Уплаших се при мисълта какво може да стори на Дънкан онзи, който караше целия вестибюл да се тресе, и тръгнах към вратата, но Уила ме спря.

— Уенди, остави го — каза тя решително. — Ти и Тове ще му се притечете на помощ, ако има нужда.

— Не! — Аз се изтръгнах от ръцете й и тръгнах след Дънкан, за да го защитя в случай на необходимост.

Това беше глупаво, защото той беше мой телохранител, но аз бях по-силна от него. Неговата задача беше да служи като жив щит, ако бъда застрашена, но аз никога нямаше да допусна това.

Когато Дънкан отвори вратата, бях непосредствено зад него. Той имаше намерение да я открехне съвсем малко, за да види кой е от другата страна, но силен порив на вятъра накара вратата да се отвори широко, докарвайки отвън снежна вихрушка.

За миг потреперих от студения повей на въздуха, но усещането премина почти веднага след това. Уила можеше да контролира вятъра и когато виелицата се изви в двореца, тя вдигна ръка и я обузда.

В очертанието на вратата се виждаше фигура на мъж, подпрял двете си ръце върху рамката й. Беше приведен напред, обронил глава, а черният му пуловер беше покрит със сняг. Дрехите му бяха дрипави, протрити и в по-голямата си част на парцали.

— Можем ли да ви помогнем? — попита Дънкан.

— Трябва ми принцесата — рече той и веднага щом чух гласа му, ме побиха тръпки.

— Локи? — ахнах аз.

— Принцесо? — Локи вдигна глава. На лицето му беше изписана крива усмивка, но бе изгубил обичайната си напереност. Карамелените му очи бяха уморени и измъчени, а на бузата си имаше избледняваща синина.

— Какво се е случило с теб? — попитах. — Какво правиш тук?

— Извинявам се за безпокойството — каза той с вече угасваща усмивка. — И колкото и да ми се иска да кажа, че съм тук по добър повод, аз… — Локи преглътна с усилие и пръстите му се вкопчиха още по-силно в рамката на вратата.

— Добре ли си? — попитах аз, шмугвайки се покрай Дънкан.

— Аз… — Локи понечи да заговори, но коленете му поддадоха. Сетне залитна напред, което ме накара да се втурна към него. Падна в ръцете ми и му помогнах да легне на земята, без да се удари.

— Локи? — Бръснах косата от челото му и очите му бързо се отвориха.

— Принцесо… — Той ми се усмихна, но едва-едва. — Ако знаех, че това е условието, за да те накарам да ме прегърнеш, щях да припадна много по-рано.

— Какво става, Локи? — попитах аз тихо.

Ако не бях толкова объркана, щях да го ударя заради тези думи, но в същия миг лицето му се сгърчи от болка и аз го докоснах по бузата.

— Убежище — промълви той задавено и затвори очи. — Нуждая се от убежище, принцесо. — Главата му се люшна настрани и тялото му се отпусна. Беше припаднал.

Тове и Дънкан отнесоха Локи в крилото на прислугата на втория етаж. Уила се върна при Мат да му помогне и да му каже да не се тревожи, а аз изпратих Дънкан да повика Томас, защото нямах представа какво да правя с Локи. Той беше в безсъзнание и затова нямаше как да разбера какво се е случило.

— Ще му дадеш ли убежище? — попита Тове. Той стоеше до мен с ръце, скръстени пред гърдите, взирайки се в Локи.