Лоръл Хамилтън - Небесносини грехове

- Има хора по целия свят, които имат огромно желание да ме видят мъртъв, гце Блейк.

Има хора, които са похарчили значително количество пари и усилия, за да може това да се случи, но нито един не се бе доближил толкова много, до днес.

Поклатих глава.

- Това не беше близо.

- При нормални обстоятелства щях да се съглася с теб, но подочух за репутацията ти, така че не носих оръжието си по обичайния си начин. Забеляза тежестта, когато последния път се наведох напред, нали?

Кимнах.

- Ако трябваше да насочим оръжия един срещу друг, твоят кобур е с няколко секунди по-бърз от тази проклетия за вътрешен джоб, която нося.

- В такъв случай защо я носиш? - запитах.

- Не исках да те изнервям като идвам тук въоръжен, но не ходя никъде невъоръжен, така че реших, че ако проявя ловкост, няма да забележиш.

- Замалко да стане точно така.

- Благодаря за това, но и двамата сме наясно.

Не бях толкова убедена, но си замълчах; няма причина да споря, когато изглежда, че побеждавам.

- Какво искаш наистина, г-н Харлан, ако това име е истинско?

На това той се усмихна.

- Както казах, наистина искам моят прародител да бъде възкресен. За това не излъгах. - За миг изглежда, че се замисли. - Странно, но не излъгах за нищо. -

Изглеждаше озадачен. -

Мина много време, откакто това беше истина.

- Моите съболезнования - изрекох.

Той се намръщи.

- Моля?

- Сигурно не е лесно никога да не може да кажеш истината. Знам, че бих го намирала за изтощително.

Той се усмихна, и отново имаше това леко извиване на устните, което изглежда бе истинската му усмивка.

- Не съм се замислял върху това от дълго време. - Сви рамене. -Предполагам, че човек свиква.

Беше мой ред да свия рамене.

- Може би. Кой прародител искаш да бъде възкресен и защо?

- Какво защо?

- Защо точно този прародител?

- Има ли значение? - попита той.

- Да.

- Защо?

- Защото не вярвам, че мъртвите трябва да бъдат безпокоени без основателна причина.

Усмивката отново се изви.

- В този град имате съживители, които всяка нощ вдигат зомбита за забавление.

Кимнах.

- В такъв случай непременно отиди при някой от тях. Ще направят почти всичко, което искаш, ако цената си заслужава.

- Могат ли да възкресят труп, който е на почти двеста години?

Поклатих глава.

- Извън категорията им е.

- Чух, че един съживител може да възкреси почти всичко, ако е готов да направи човешко жертвоприношение. - Гласът му беше тих.

Отново поклатих глава.

- Не вярвай на всичко чуто, г-н Харлан. Някои съживители могат да възкресят ценен труп на няколкостотин години с помощта на човешка жертва. Разбира се, това би било убийство и следователно незаконно.

- Според слуховете ти си го правила.

- Слуховете могат да гласят всичко, не извършвам човешки жертвоприношения.

- Значи не можеш да възкресиш моя прародител. - Изрече това като твърдение.

- Не съм твърдяла такова нещо.

Очите му се разшириха и това бе най-близкото до изненада, което бе показал.

- Можеш да възкресиш почти двестагодишен труп без човешко жертвоприношение?

Кимнах.

- Слуховете твърдяха и това, но не го повярвах.

- Значи си повярвал, че съм жертвала човек, но не и че мога със собствени усилия да възкреся няколкостотин годишен ценен мъртвец?

Той сви рамене.

- Свикнал съм хората да убиват други хора. Никога не съм виждал някой да бъде възкръснат.

- Късметлия.

Той се усмихна, а очите му омекнаха съвсем леко.

- Значи ще възкресиш прародителя ми?

- Стига да ми кажеш основателна причина за това.

- Не се разсейваш лесно, нали, г-це Блейк.

- Упоритост, това съм аз - отвърнах и се усмихнах.

Може би бях прекарала прекалено дълго време около наистина кофти хора, но сега, когато знаех, че Лео Харлан не е дошъл да убие мен или някой друг в града, нямах проблем с него.

Защо му повярвах? Поради същата причина, поради която не му бях повярвала първия път.

Инстинкт.

- Проследих архивите на фамилията ми в тази държава толкова назад в миналото, колкото можех, но най-ранният ми прародител не е записан в никакъв официален документ. Вярвам, че още първоначално е казал фалшиво име. Докато не намеря истинското, не мога да проследя семейството ми в Европа. Много ми се иска да го направя.

- Възкресявам, питам го за истинското му име, за истинската причина за идването му в тази държава и го връщам обратно? - изрекох въпросително.

Харлан кимна.

- Точно така.

- Звучи ми достатъчно основателно.

- Значи ще го направиш - каза той.