Рик Риърдън - Синът на Нептун

Това бе най-хубавата сутрин в живота на Хейзъл.

— Можеш да останеш тук — усмихна се майка й. Очите й бяха млечнобели.

Гласът беше на Гея.

— Това е измама — отвърна Хейзъл.

Тя се опита да стане, но меката трева я бе омаяла. Уханието на печен хляб и топъл шоколад бе хипнотично. Беше сутринта на Марди Гра, а светът изглеждаше пълен с възможности.

Хейзъл почти можеше да повярва, че бъдещето пред нея е светло.

— Как можеш да кажеш кое е истинско и кое измама? — попита Гея през лицето на майка й. — Не е ли и вторият ти живот измама? Би трябвало да си мъртва. Дали пък давенето ти в тресавището не е измама?

— Остави ме да помогна на приятеля си! — Хейзъл се опита да се върне в реалността. Представи си как стиска единия край на лъка с ръка, но дори това бе неясно. Хватката й отслабваше. Уханието на рози и магнолии бе твърде силно.

Майка й предложи поничка.

Не — скастри се наум Хейзъл. — Това не е майка ми. Това е илюзия на Гея.

— Искаш стария си живот обратно, нали? — попита Гея. — Мога да ти го върна. Да разтегля този миг в години. Можеш да пораснеш в Ню Орлиънс, обожавана от майка си. Проклятието никога няма да се прояви. Можеш да бъдеш със Сами…

— Това е измама! — извика Хейзъл с всичка сила. Сладникавото ухание на цветята я задави.

— Ти си измамата, Хейзъл Левеск. Бе върната към живот само защото боговете искат да те използват. В миналото и аз те използвах, но поне бях искрена. Нико те излъга. Затова сигурно ще се зарадваш, ако ти кажа, че съм го хванала.

— Хванала си го? — Хейзъл усети как в гърдите й се надига паника. — Какво имаш предвид?

Гея се усмихна и отпи от шампанското си.

— Момчето не биваше да търси Портите. Това бе глупаво от негова страна. Но вече наистина няма значение. Веднага щом освободиш Танатос, ще бъдеш хвърлена обратно в Подземното царство, за да гниеш там за вечни времена. Франк и Пърси не могат да го предотвратят. Хейзъл, според теб едни истински приятели биха ли искали от теб да се пожертваш? Кажи сега, кой от нас лъже и кой ти казва истината?

Хейзъл се разплака. Изпълни се с горчивина. Беше умряла веднъж. Не искаше да го прави отново.

— Правилно — измърка Гея, — твоята съдба бе да се омъжиш за Сами. Знаеш ли какво стана с него, след като ти загина в Аляска? Той порасна и замина за Тексас. Намери си жена и отгледа семейство. Но никога не те забрави. Никога не можа да си обясни изчезването ти. А после почина от инфаркт през шейсетте години. Не можа да преживее това, че не създаде семейство с теб.

— Спри! — извика Хейзъл. — Ти ми го отне!

— А сега мога да ти го върна — отвърна Гея. — Ти си в прегръдката ми, Хейзъл. Смъртта ти е неизбежна. Ако се предадеш сега обаче, мога да я направя приятна. Забрави за Пърси Джаксън. Той е мой. Ще го опазя жив и здрав, на сигурно място под земята, докато не настъпи моментът да го използвам. Но мога да ти подаря цял един живот — ще пораснеш, ще създадеш семейство със Сами. Просто трябва да се отпуснеш. Да се предадеш.

Хейзъл стисна лъка по-силно. Внезапно нещо я сграбчи за глезените, но тя не се уплаши. Разбра, че това е Пърси, който се дави и се е хванал за нея — последната му надежда за оцеляване.

Хейзъл погледна към богинята.

— Никога няма да ти помогна! ПУСНИ НИ!

Лицето на майка й изчезна. Ню Орлиънс потъна в мрак. Хейзъл се давеше в калта, стиснала лъка с една ръка. Пърси я бе хванал за глезените, потънал още по-надълбоко в тъмнината. Хейзъл трескаво разклати лъка. Франк я изтегли с такава сила, че едва не извади ръката й.

Когато отвори очи, се намери на тревата, покрита с влажна пръст и тиня. Пърси бе проснат в краката й. Кашляше и плюеше кал.

Франк се бе надвесил над двама им и крещеше:

— Богове! О, богове! Богове!

Той извади някакви дрехи от чантата си и започна да търка лицето на Хейзъл без особен ефект. После издърпа Пърси по-надалеч от тресавището.

— Бяхте долу толкова дълго! — развика се Франк. — Мислех, че… Богове, не правете повече такива неща!!! — Той прегърна Хейзъл с всичка сила.

— Не мога… да дишам… — оплака се тя.

— Извинявай! — отвърна Франк и отново се зае да търка и чисти нея и Пърси. Накрая ги издърпа отстрани на пътя, където те седнаха, треперещи и плюещи късове кал.

Хейзъл не чувстваше ръцете си. Не беше сигурна дали й е студено, или е изпаднала в шок, но успя да им разкаже какво точно е коварното тресавище и какви видения е имала под повърхността му. Скри само частта за Сами — това бе твърде болезнен спомен, — но им разказа за обещанията на Гея за прекрасен фалшив живот и за твърдението на богинята, че е пленила брат й Нико. Хейзъл имаше нужда да сподели това. Опасяваше се, че в противен случай отчаянието ще я погълне.