Рик Риърдън: Изчезналият герой

— Ти ли направи това? — попита треньорът.

Джейсън отстъпи крачка назад.

— Кое? — Стори му се, че треньорът го пита дали не е призовал бурята.

Хедж го погледна, а малките му очички светнаха изпод периферията на бейзболната шапка.

— Не си играй игрички с мен, хлапе. Какво търсиш тук и защо ми пречиш да си върша работата?

— Искате да кажете… че не ме познавате? — попита Джейсън. — Че аз не съм от вашите ученици?

Хедж изсумтя.

— Никога не съм те виждал.

Джейсън се почувства толкова облекчен, че едва не се разплака. Поне не полудяваше. Наистина не бе на правилното място.

— Слушайте, сър, не знам как се озовах тук. Просто се събудих в училищния автобус. Просто знам, че не трябва да съм тук.

— Това е вярно — каза Хедж, снижавайки дрезгавия си глас, сякаш споделяше тайна. — Добре боравиш с мъглата, хлапе, щом си успял да накараш тези хора да мислят, че те познават, но при мен номерът няма да мине. От няколко дни надушвам, че около нас има чудовище. Знам, че се е внедрило в групата. Мислех, че си ти, но ти не миришеш на чудовище. Миришеш на нечистокръвен. Така че кой си ти всъщност и откъде идваш?

Повечето от думите на треньора нямаха никакъв смисъл, но Джейсън реши да отговори откровено.

— Не знам кой съм. Нямам никакъв спомен. Трябва да ми помогнете.

Треньорът задържа поглед върху лицето на Джейсън, сякаш се опитваше да прочете мислите му.

— Страхотно — промърмори той. — Та ти казваш истината!

— Разбира се! И какви са тези истории за чудовища и нечистокръвни? Това кодове ли са или какво?

Хедж присви очи. Джейсън се запита дали човекът просто не е изкуфял. Но нещо му подсказваше, че това съвсем не е така.

— Виж сега, хлапе — каза Хедж, — не знам кой си. Знам само какво си, а то е човек в беда. Сега трябва да пазя трима, а не двама от вас. Ти ли си специалният? За това ли става дума?

— За какво говорите?

Хедж погледна към бурята. Облаците ставаха все по-гъсти и тъмни и се струпваха над пътеката.

— Тази сутрин — каза Хедж — получих съобщение от лагера. Казаха, че идва спасителен екип. Идват за някой специален, но не ми разкриха нищо повече. Помислих си: „Хубаво. Двамата, които следя, са доста силни, а и по-големи от повечето“. Реших, че те са причината в лагера да е толкова нервно напоследък. Но след това ти изскачаш от нищото. Затова те питам — ти ли си специалният?

Болката зад очите на Джейсън стана по-остра отвсякога. Нечистокръвни. Лагер. Чудовища . Не знаеше за какво говори Хедж, но думите парализираха мозъка му, сякаш той се опитваше да достигне до някаква информация, която трябваше да е там, но не беше.

Той залитна и треньорът го хвана. За толкова дребен човек Хедж имаше ръце като клещи.

— Хей, полека, хлапе. Изгубил си паметта си, казваш? Хубаво. Просто ще те наглеждам, докато спасителният екип дойде. После директорът ще реши какво да прави с теб.

— Какъв директор? — попита Джейсън. — Какъв лагер?

— Просто седни. Подкрепленията идват скоро. Да се надяваме, че нищо лошо няма да се случи преди…

В този момент проблесна светкавица. Вятърът се засили рязко. Листи със задачи полетяха из Големия каньон, а целият мост се разтърси. Децата се развикаха, залитнаха и се хванаха за перилата.

— Трябва да кажа нещо — изръмжа Хедж. Той викна в мегафона си: — Всички да се прибират! Кравата казва „муууу“! Напуснете пътеката!

— Нали казахте, че това нещо е здраво! — опита се да надвика вятъра Джейсън.

— При нормални обстоятелства — съгласи се треньорът, — каквито тези, очевидно, не са.

Бурята се разрази в малък ураган. Подобни на фунии облаци се протегнаха към пътеката като пипала на огромна медуза.

Хлапетата се разпищяха и хукнаха към сградата. Вятърът разхвърля тетрадки, якета, шапки и раници. Джейсън се плъзна по хлъзгавия под, а Лио загуби равновесие и едва не падна от ръба. Спаси го Джейсън, който го хвана за якето и го издърпа назад.

— Благодаря ти, човече! — извика Лио.

— Давайте, давайте! — викаше тренер Хедж.

Пайпър и Дилън държаха вратите отворени и насочваха децата към тях. Сноубордисткото яке на Пайпър плющеше страховито, а черната й коса се бе разпиляла по лицето. Джейсън предположи, че тя мръзне от студа, и се възхити, че въпреки това изглежда спокойна и уверена в себе си. Говореше на останалите как всичко ще бъде наред, окуражаваше ги да продължават да тичат.

Джейсън, Лио и тренер Хедж хукнаха към тях, но вятърът сякаш се бореше с тях и ги буташе назад. Сякаш ходеха по плаващи пясъци.