Рик Риърдън - Изчезналият герой

— Всичко е тук — каза Пайпър — адресът, номерът на личния шофьор. Само се пази от Джейн.

Очите на Хедж светнаха, сякаш предугади възможна битка.

— Коя е Джейн?

Докато Пайпър обясняваше, самолетът на баща й се приземи до хеликоптера.

Хедж и стюардесата качиха татко й на борда. След това Хедж се върна да се сбогува. Той прегърна Пайпър и погледна Джейсън и Лио:

— Бухтички, да пазите момичето, чувате ли ме? Или ще ви накарам да правите лицеви опори.

— Става, тренер — усмихна се слабо Лио.

— Без лицеви! — обеща Джейсън.

Пайпър също прегърна стария сатир.

— Благодаря ти, Глийсън. Погрижи се за него.

— Няма проблем, Маклийн — успокои я той. — Имат безалкохолна бира и вегетариански енчилади за полета, както и покривки от чист памук! Вкусно! Лесно ще свикна.

Докато се катереше по стъпалата, едната му обувка падна и за миг копитото му се показа. Очите на стюардесата се разшириха, но тя погледна настрана и се направи, че всичко е наред. Пайпър се досети, че вероятно е виждала и по-странни неща, щом работи за Тристан Маклийн.

Когато самолетът взе да набира скорост по пистата, Пайпър се разплака. Беше се сдържала прекалено дълго и повече не можеше. Преди сам да разбере какво прави, Джейсън я прегърна. Лио стоеше настрани и се чувстваше неудобно, вадейки салфетки от джобовете си.

— Баща ти е в добри ръце — каза Джейсън, — ти се справи блестящо.

Тя плачеше в тениската му. Позволи си да остане така за шест хлипа. Добре де, седем. Но не повече. Имаха нужда от нея.

Жената, която пилотираше хеликоптера, започваше да се чувства неудобно, все едно се чуди защо е долетяла дотук.

— Благодаря ви, момчета — каза Пайпър, — аз…

Искаше да им каже колко много означават за нея.

Бяха пожертвали всичко, може би дори успеха на мисията, за да й помогнат. Нямаше как да им се отплати, дори да изрази благодарността си с думи. Но израженията на приятелите й подсказваха, че те я разбират.

И тогава въздухът до Джейсън започна да трепти. Първоначално Пайпър си помисли, че е от жегата на асфалта или от газовете на хеликоптера, но после се сети, че е виждала нещо подобно и преди — във фонтана на Медея. Това бе съобщение по Ирида. Във въздуха се появи изображение на тъмнокосо момиче в сребристи камуфлажни дрехи и с лък в ръцете.

Джейсън отстъпи назад изненадан.

— Талия!

— Слава на боговете — каза ловджийката. Сцената зад нея бе твърде неясна, но Пайпър чу викове, удари на метал в метал и взривове.

— Намерихме я — съобщи им Талия, — вие къде сте?

— В Оукланд — каза той, — а ти?

— Във Вълчия дом! Оукланд не е далеч. Удържаме слугите на гиганта, но няма да можем да го правим вечно. Елате тук преди залеза, или всичко ще приключи.

— Значи още не сме закъснели? — извика Пайпър. Почувства се изпълнена с надежда, но изражението на Талия я попари.

— Не още — каза Талия, — но, Джейсън, нещата са по-лоши, отколкото очаквахме. Порфирион се надига. Побързайте.

— Но къде е Вълчият дом? — попита той.

— Последното ни пътуване — каза Талия, а образът и потрепери — в парка. Джек Лондон. Спомни ли си?

За Пайпър това звучеше безсмислено, но Джейсън изглеждаше все едно е застрелян. Той се олюля, пребледнял като платно, и образът от съобщението на Ирида изчезна.

— Братле, добре ли си? — попита Лио. — Знаеш ли къде е това?

— Да — каза Джейсън, — в долината Сонома. Не е далеч. Не и ако летим.

Пайпър се обърна към жената пилот, която наблюдаваше какво става с все по-озадачено изражение.

— Госпожо — каза й Пайпър с най-чаровната усмивка, на която бе способна, — нямате нищо против да ни помогнете още веднъж, нали?

— Нямам нищо против — съгласи се жената.

— Не можем да отведем смъртна до битката — възрази Джейсън. — Прекалено опасно е. — Сетне погледна към Лио. — Можеш ли да управляваш това нещо?

— Ами — изражението на Лио не вдъхна особено доверие на Пайпър, но след това той докосна с ръка хеликоптера и се съсредоточи, сякаш се заслуша в машината. — Пътнически хеликоптер Бел 412НР — каза той — с четиритактов мотор, скорост от двайсет и два възела, височина до шест хиляди метра. Резервоарът му е почти пълен. Да, разбира се, че мога да го управлявам.

Пайпър отново се усмихна на жената пилот.

— Няма проблем да оставиш вертолета на малко момче без книжка, нали? Ще го върнем.

— Аз… — Жената почти се задави, но ги пусна. — Няма проблем.

Лио се ухили.

— Скачайте вътре, деца. Чичо Лио ще ви отведе на разходка.