Любомир Николов - Наследникът

Очите на младия принц грейнаха от възторг. Не знаеше какво точно означава „космическа яхта“, но се досещаше, че става дума за онези вълшебни машини, с които Древните са летели между световете. И че е получил в дар една безценна реликва отпреди петнайсет века, носеща като по чудо неговото име.

Следваше подаръкът за кралицата — диадема от едри перли, разпръскващи млечно сияние в сумрака на залата. Филомена плъзна доволно пръсти по накита. Перлите открай време се смятаха за символ на Селена и по този начин гостът подсказваше, че признава нейната задкулисна власт над кралството.

За Берилиус подаръкът, макар и скъп, беше чисто мъжки и не толкова изобретателно подбран — каса осемнайсетгодишен кубински ром и дузина чаши от превъзходен бохемски кристал със златни шарки. Той обаче остана доволен, че е получил нещо сериозно, а не някакви безполезни глезотии.

Накрая дойде ред на принцесата.

За да даде пример на брат си, тя разгъна опаковката съвсем бавно, сякаш изобщо не се вълнуваше в предвкусване на изненадата. И цялата й сдържаност се изпари, когато видя какво има в кутията.

Беше миниатюрно шкафче от слонова кост със златен обков и инкрустации от ацтекански седеф, които хвърляха пъстроцветни отблясъци. Имаше шест мънички чекмедженца и във всяко от тях върху кадифена подложка лежеше по един чудесно шлифован скъпоценен камък: диамант, изумруд, рубин, сапфир, топаз и аквамарин.

— Е, господин Буска — изрече благосклонно кралицата, — каквито и прегрешения да си въобразявате, че имате към нас, смятайте ги за опростени. Радваме се да ви посрещнем в двореца и във ваша чест ще устроим празничен бал. — Тя се усмихна лукаво. — Надявам се да си намерите и дама за танците.

Празненството се оказа невероятен успех. Музикантите свиреха с жар, всички гости бяха в отлично настроение и танцуваха до премаляване. Но едва към края на празника Ектор Буска покани на танц принцесата и използва случая, за да прошепне в ухото й:

— Мило мое момиче, задължен съм ти повече, отколкото можеш да си представиш. И ще ти бъда задължен докато съм жив. Знам, в момента имаш всичко но повярвай на един стар и препатил човек — съдбата понякога се обръща. Затова помни: помръкне ли небето над теб, не се колебай. Прати ми вест и ще сторя всичко за теб. Това не са празни думи. Казвам го и го мисля искрено. Всичко.

Две тери по-късно бялата карета отведе завинаги от двореца разплаканата, но щастлива госпожица Леверие.

От три месеца насам старият херцог Ларс Де Феро изглеждаше подмладен и изпълнен с енергия. Когато изобщо обръщаше внимание на това, Грималда предполагаше, че се дължи на общуването му с Василена. Младото момиче имаше чар на истинска полуфейри и около нея вечно витаеше бодър и жизнерадостен дух. Херцогът наистина се бе привързал към Василена и отделяше много време на създадената от нея модна къща. Но причината за подмладяването му беше друга и той грижливо я криеше от дъщеря си. Единствено Алекс бе в течение на тайната му. Нямаше как да е другояче, след като всичко бе почнало тъкмо от него.

Тази вечер двамата седяха в работния кабинет на херцога с чаши теранско бренди в ръце. Пламъците в камината пращяха от време на време, допринасяйки с този тих шум за уютната атмосфера.

Херцогът пръв наруши тишината.

— Не знам с кого си се сблъскал Алекс, и не знам кой път го е довел при теб — Черният, Белият или… Сивият. Но едно е сигурно: този човек си държи на думата. Документите, които получихме, са недвусмислени. Друг е въпросът по какво чудо се е сдобил с тях този твой Янус, но няма и капка съмнение, че Ноа от години поддържа тайна връзка с Берилиус. И днес се налага да помислим за най-важното: какво да правим сега?

Алекс остави чашата на масичката до себе си и се навъси.

— Какво има да мислим? И двамата сме на едно мнение: топлили сме змия в пазвата си. Знаеш не по-зле от мен как се постъпва с предателите.

— О, не! — възрази Ларс Де Феро с широка усмивка. — Извинявай, младежо, но разсъждаваш наивно като прост десетник от пехотата. Разбери: разкритият шпионин е безценно съкровище. Той все още нищо не подозира, все още е на наш терен и няма намерение да избяга. Трябва дълго, внимателно и предпазливо да го следим, за да разкрием връзките му. После можем да му подхвърлим лъжливи сведения, за да работи за нас, без изобщо да подозира. Казано с две думи, Ноа е жокер, откраднат от колодата на противника. Ще го разобличим едва в краен случай, но и тогава има начини да работи за нас. Дори ако Берилиус знае, че сме разкрили хитрините му, депешите на Ноа — продиктувани от нас — ще го хвърлят в съмнение: истината ли казва двойният агент или не? Това е положението, драги ми Алекс, и още отсега предвкусвам каква великолепна игра ще се развихри.