Любомир Николов - Наследникът

— Ивон, това диамант ли е? — прошепна момичето.

Гувернантката кимна, без да спира да плаче.

— Откъде се е появил?

— А ти как мислиш, глупаво момиче? — изхлипа възмутено госпожица Леверие. — Да не си въобразяваш, че с моята мижава гувернантска заплата мога да си позволя да купувам терански пурети? Ектор ми ги праща, естествено. Ектор Буска от Хавана. Той е сложил пръстена вътре, няма кой друг.

Ермелинда изобщо не се обиди. Такава си беше Ивон — често даваше воля на езика, но никога със зла умисъл.

— Онзи Ектор Буска ли? Дето си ми разправяла за него? И сега ти праща пръстен с диамант? — Тя пак се загледа в камъка. — Ама… не е ли неприлично голям?

Госпожица Леверие подсмръкна, избърса очи и явно се поободри.

— Глупости, млада госпожице! От мен запомни: нито един диамант не е прекалено голям. Както казваме ние в Лютеция, диамантите са най-добрите приятели на жената. Пък и Ектор си е такъв. Обича всичко да прави с размах.

— И сега какво? — попита развълнувано Ермелинда.

— Сега сигурно някой ден ще пристигне на буен кон и ще ме грабне.

— А ти?

Гувернантката вирна глава.

— Аз ли? Ще го зашлевя през лицето и ще го попитам: Къде беше толкоз години, негоднико?

— И няма да тръгнеш с него? — смая се принцесата.

— Ех, мило мое момиче… Да бях на твоите години, щях да хукна с него боса и по нощна риза. Но една жена си има и гордост, нали така? Пречупи ли се веднъж, остава пречупена за цял живот.

Ермелинда помълча и изведнъж прошепна с широко разтворени очи:

— Ивон, ами ако дойде на бяла каляска окичена с рози? Пак ли ще му откажеш?

— Като в приказките? — За момент очите на госпожица Леверие се замъглиха, сякаш наистина виждаше бялата каляска. — Не знам, Линда. Тогава сигурно не бих имала сили да му откажа. Но мъжете не ги разбират тия неща, ma cherie . Просто не им е дадено да разберат. — Тя скръбно въздъхна и с рязко движение захлопна капака на кутията. — Е, какво искаше да ми кажеш?

— А, нищо особено. Чух, че скоро ще ни гостува знаменитата театрална трупа на Пертинели. Идват чак от Тера и ще ни представят музикалната комедия „Двамата неанди“. Няма да познаеш чия е музиката.

— Не ми е до гатанки, момиче! — намръщи се госпожица Леверие. — Казвай каквото ще казваш.

— На Айвашевски.

— Игор… — усмихна се през сълзи гувернантката. — Милият Игор… Толкова години не бях чувала за него. Е, хайде, върви си сега и ме остави да се наплача на спокойствие.

— Добре — бързо се съгласи Ермелинда. — Ще ида да питам шамбелана коя зала са предвидили за представлението.

Но вместо при шамбелана, тя веднага изтича при Хугберт и още от вратата изтърси:

— Хугберт, лесно ли е да се прати писмо до Тера?

— Най-напред добър ден, ваше височество — отговори икономът с лек упрек в гласа. — Да, лесно е, макар и скъпичко. Има куриерски кантори, които извършват подобни услуги. Лично аз мога да посоча поне три в столицата.

— А ако знам само името и града? Например… Например „Ектор Буска, Хавана, Куба“?

Докато изричаше това, Ермелинда следеше много внимателно изражението на Хугберт, но лицето му не се промени. Явно никога не бе чувал за Ектор Буска.

— Ако е уважаван човек, това би трябвало да е достатъчно. Във всеки случай ще ви уведомят, ако не успеят да го намерят. Желаете ли да отнеса писмото?

— Да, Хугберт, само че още не съм го написала. Изчакай половин час и ще ти бъда много благодарна за помощта.

Докато сядаше пред писалището в стаята си, Ермелинда за пръв път изпита една странна болка — мъчителна и в същото време радостна. Знаеше, че това, което прави, ще я лиши завинаги от най-добрата й приятелка в този студен дворец. И все пак ръката й остана твърда, докато пишеше с най-изящния си почерк върху листа:

Уважаеми господин Буска,

Вие не ме познавате, ала искам да споделя с вас…

Голямата зала за приеми още кънтеше от бурните ръкопляскания, когато Марцио Пертинели излезе иззад завесата и поведе тримата водещи актьори от трупата към кралската ложа. Кралица Филомена ги посрещна с широка усмивка. Днес беше в отлично настроение — както заради веселата комедия, така и заради възможността да си поговори със сънародник. Виждайки, че актьорите се канят да коленичат, тя ги възпря с рязък жест и протегна на водача им ръка за целувка.