Любомир Николов - Наследникът

— Радвам се да ви видя, синьор Пертинели. Комедията беше колкото чудесна, толкова и поучителна. Наистина ме впечатлиха тия стихове:

— Превъзходна памет, ваше величество — похвали я Пертинели. — И много добра дикция. Ако можехте да излезете на сцената, бихте посрамили някои прехвалени актриси.

— Но с едно представление само ни възбудихте апетита — каза кралицата. — Би трябвало да останете поне за още две-три пиеси.

Пертинели изненадано се озърна към принц Ламборгин.

— Знаете ли, точно за това ни помоли и негово величество. За жалост турнето ни е планирано едва ли не по часове. Предстоят ни вечерни и нощни представления в Рейнхолд, Лансберг и Фра Мауро. Затова негово величество благосклонно се съгласи след ден да се върнем с пълна програма, ако нямате нищо против.

Филомена се пресегна и ласкаво потупа ръката на принца.

— Чудесно, момчето ми. Да планираш дори дреболиите — това е признак на истинския владетел.

— Би било добре обаче да пратите предварително списък с предвидените заглавия — обади се Берилиус. — Сам знаете, синьор Пертинели, че някои автори си позволяват твърде волни идеи. Дори стиховете, които нейно величество бе така добра да изрецитира, стъпват по границата на допустимото.

— Разбира се, ваша светлост — отвърна с поклон Пертинели. — Но смея да ви уверя, че правим всичко възможно, да не допуснем крамолни идеи на сцената.

— Стига сме говорили за политика — прекъсна го кралицата. — Подготвили сме скромно празненство във ваша чест. Надяваме се и останалите от трупата да уважат трапезата. А лично с вас, синьор Пертинели, ще се радвам да си поговорим за новините от Апенините. Теранските, не тукашните — добави тя и сама се разсмя на шегата си.

Тази вечер в подземната зала на хана беше сравнително спокойно. Около дървените маси седяха неколцина постоянни клиенти, а в ъгъла четирима пътуващи търговци чакаха Пипа да им донесе пържена наденица и яхния от астрабени.

Доктор Ха тъкмо начеваше втората халба бира, когато по стъпалата залитайки се спусна Дарго Бързовзел и закуцука право към него. Десният крачол на панталона му беше пристегнат с вехт парцал, около който се разливаше тъмно кърваво петно.

— Помогни ми, докторе — изпъшка той.

Коленете му омекнаха и щеше да падне, ако Ха не бе скочил да го подпре.

— Хей, момчета, помогнете да го сложим на масата — обърна се докторът към останалите неанди.

Те веднага се втурнаха на помощ, доволни от неочакваното разнообразие в скучната вечер. С общи усилия разчистиха масата, настаниха Дарго по гръб на нея и докторът опипа пострадалия крак. За щастие нямаше нищо счупено.

— Как стана тая беля, бе Дарго? — попита съчувствено Ха.

— Ами… бях се разсеял днеска, докторе — изпъшка нещастникът. — А като се свечери и заваля сняг — гледам, дървата няма да ми стигнат за цяла нощ. Е, рекох си, ще трябва да отскоча до гората. Почнах аз да сека, пък топорът като се отплесна…

— Ясно — кимна Ха. Завъртя се, огледа останалите и кимна на ханджията. — Е, Велд, сега ще видиш, че твоето момче не си губи на вятъра времето при мен. Айдо, ела тук да закърпиш тоя заплес.

— Ама докторе, ти на едно дете ли ще ме оставиш? — изстена отчаяно Дарго.

— Млък! — сряза го докторът. — Като се научиш да сечеш дърва, тогава давай съвети! А сега ще си траеш и ще търпиш. Давай, Айдо!

Айдо пристъпи напред. Неандите се отдръпнаха да му сторят път и той неволно се изпъчи, усещайки страхопочитанието в погледите им.

— Най-напред му събуйте панталона! — изкомандва момчето.

— Ама… Пипа е тук… — измънка Дарго.

— То пък да имаш нещо за гледане! — тросна се Пипа, но все пак мина в кухнята.

Докато сваляха окървавения панталон, Айдо махна с ръка на Ланс.

— Ти бягай да донесеш гореща вода и чист парцал. А вие, доктор Ха, носите ли си торбата?

— Че закъде без нея? — ухили се докторът.

— Добре, ще ми трябва кривата игла, чист конец и шишенце спирт.

Доктор Ха се озърна многозначително към останалите.