Лийси Харисън - Чудовището на нашата улица

Мелъди кимна бавно, като се постави на мястото на Клео, без да я съди.

— Какво да правим сега?

— Не знам. Да се усмихнем? — саркастично изрече тя, когато стъпиха на площадката.

— Иха — възкликна Кандис. — Чувствам се, сякаш съм попаднала в една от онези бутилки, които продават на летищата, и в които има плаж и море.

Клео се засмя. Кандис имаше право. Пясъкът бе оцветен в розово, жълто и оранжево и отляво бе струпан по-нависоко, отколкото отдясно, сякаш някой го бе изсипвал там. В по-ниския край с крака, свити под телата им, седяха три камили, преживяха бавно и въздишаха.

— Невероятно. Това е точно както съм го намислил — изрече мускулест мъж с черен потник, камуфлажни шорти и руса опашка. — Аз съм Колин ван Вербентенгарден — той подаде ръка на Кандис. — Но повечето хора ми казват само Ван Вербентенгарден.

— Кандис. Но повечето хора ми казват само Невероятната.

Клео и Мелъди се засмяха.

— Ще добавя бутилката и корка след това — обясни Ван Вербентенгарден. — Концепцията е следната: вие трите сте египетски царици, изхвърлени на брега в тази бутилка, и…

— И сме дошли на мисия в Америка да споделим с днешните тийнейджъри тези скъпоценности? — довърши Кандис мисълта му.

— Съвсем точно! — възкликна Ван Вербентенгарден.

— Да — кимна Кандис. — Виждам всичко.

— А аз виждам как след снимките двамата с теб трябва да излезем и да поговорим. — Той й намигна.

— Зависи — пошегува се Кандис.

— От какво?

— Как ще изляза на снимките.

Кандис си я биваше.

— Това е най-малката ми грижа — Ван Вербентенгарден намигна отново, докато един асистент преметна през рамото му фотоапарата като Калашников, а после насочи вниманието си към куфар с различни обективи.

Над главите им блестяха светлини с формата на звезди и хвърляха вълшебен отблясък по разноцветния пясък. Всичко беше съвършено. Скъпоценностите на леля Нефертити щяха да се влюбят в обстановката.

— Никога нямаше да ми хрумне, че това трябва да прилича на бутилка — призна си Клео.

— Нито пък на мен — обади се и Мелъди.

— Нито пък на мен — каза Кандис. — Прочетох това на клипборда на Джофри.

Клео се разсмя.

Мелъди погледна, сякаш искаше да каже: „Какво друго може да се очаква от Кандис?“.

— Така, момичета, хайде да се качвате на камилите — подкани ги стажантката.

Сестрите се погледнаха тревожно. Но не и Клео. Тя се бе качвала на камила в зоологическата градина в Занзибар, когато беше на седем. И доколкото си спомняше, не бе много по-различно от това да яздиш тромав бавен кон — нещо, което тя също беше опитвала в Занзибар.

— Стойте на пътеката, за да не развалите пясъка. Всяка камила си има стикер на гърбицата с вашето име и нейното. Моля ви, идете при вашата камила и чакайте да дойде каубоя и да ви помогне да ги вдигнете.

— Ние можем и сами — засмя се Клео.

— Добре ти се получи — рече Кандис.

Колкото по-близо отиваха до камилите, толкова повече миризмата на мокро сено и котешко сандъче ставаше нетърпима.

Кандис се намръщи.

— Пфу, какво е това?

— Камилски задник — засмя се Мелъди.

— Мисля, че на моя му стана зле — Клео запуши нос и се наведе да прочете името на гърбицата. — Не се бой, Найлс — изгука тя и извади от деколтето си малко шишенце парфюм. — Това трябва да свърши работа. — Тя обиколи камилата, като пръскаше от парфюма със смола из вонящия въздух. Найлс кихна. Тя пръсна. Той кихна. Тя пръсна.

— Може ли и аз да пръсна малко от това? — попита Кандис.

Клео й подметна парфюма.

— Ех, Хъмфри, с момчетата вече не сте сами — Кандис натисна пулверизатора. — Пред вас стоят модели. Трябва да ухаете прилично.

Тя хвърли шишенцето на Мелъди. След първото пръскане, Луксор кихна, скочи на крака и побягна. Найлс и Хъмфри го последваха.

— О, божичко, къде е каубоят? — извика Джейдра, докато камилите кихаха, бягаха панически и ритаха красиво оцветения пясък. — Къде е?

— Тук е! — изтрещя гласът на една набита брюнетка в каубойски дрехи и черни ръкавици. — Какво става?

— Декорите ми! — извика Ван Вербентенгарден. — Направи нещо, каубой!

— Казвам се Кора ! — каза тя, докато приготвяше ласото на дънките си. — Исусе, как може някой с име като Ван Вербентенгарден да не може да запомни Кора !

— Само ги върни, слънцето скоро ще…

— Да, знам, ще залезе — тя се качи на едно ATV, натисна газта и потегли към стадото. Но ревът на двигателя още повече уплаши камилите.

Клео и Кандис сключиха ръце една до друга, за да се предпазят от хвърчащия пясък. Но за разлика от останалата част от паникьосания екип, те отказаха да се приютят в палатката. Ситуацията, въпреки хаоса, бе доста комична.