Лийси Харисън - Чудовището на нашата улица

— Вие на снимачната площадка ли сте? — попита тя, без да знае какво друго да каже.

— В лимузината. Тъкмо отивахме натам, когато видяхме филма на телевизора в колата. До края на живота си не искам да виждам повече нито Клео, нито камери! Обръщаме и си идваме. Ако шофьорът не ни убие преди това. Непрестанно гледа в огледалото и пита защо не вижда Лала. Мисли си, че му правим номера, за да замъглим разсъдъка му. Кълна се, сигурно кара с двеста и четирийсет. Били сме луди да се доверим на Клео. Надявам се на камилата да й стане толкова горещо… НАМАЛИ! — извика тя. — Няма да те нараним, спокойно. Франки, трябва да наблюдаваш Брет и Мелъди. Вероятно са измислили плана заедно с Бека.

Мелъди зяпна в почуда.

— Това не е вярно! — изкрещя тя в слушалката.

— О, наистина ли? Защото всичко ни беше наред, преди ти да се появиш.

— Клаудин, аз никога не бих…

— Не я слушай, Франки. Измъкни се оттам колкото се може по-бързо. Скоро ще се приберем. Ако този маниак не ни убие преди това. Казах ти да НАМАЛИШ!

Връзката прекъсна.

Франки стоеше объркана. Дали Клаудин бе надушила нещо? Теорията й звучеше правдоподобно. Брет и Бека… вечната двойка. Той бе млад, обещаващ режисьор, който се опитваше да пробие… и на пътя му се изпречва историята на века. Те замислят плана… изпращат Брет и Мелъди да се внедрят сред тях… да спечелят доверието и сърцето й. Бараката му е снимачната площадка… плакатите с лика на дядо й са декор… заплетена схема, преследваща една-едничка цел… да стане известен… по целия свят… Холивуд.

— Как можа да ни го причиниш? — изкрещя Франки в лицето на Мелъди.

— Франки, не разбирам за какво говориш.

Нерешителният й отговор не заслужаваше и секунда повече вниманието на Франки. Мелъди не беше нищо повече от едно красиво лице, употребено (като всички нас) да подпомогне Брет и Бека в търсенето им на безсмъртие. По ирония на съдбата безсмъртието бе нещо, което за много от РАД се случваше съвсем естествено. Но Брет и Бека трябваше да го постигнат по пътя на нормитата — като продадат душите си за слава.

— Ти ме излъга! — изкрещя Франки. Но думите й се удавиха сред залпа от храна, обиди и заплахи, изстреляни по Брет. Но тя продължи да пищи. Брет стоеше неподвижен до телевизора и безмълвно приемаше наказанието си.

— Бягайте! — извика Дюс. — Той няма да остане вкаменен завинаги.

РАД се спуснаха вкупом навън и се разпиляха по улицата на различни посоки. Чувството на единство бе изчезнало. За пореден път те бягаха, за да оцелеят. Франки не можеше да реши дали да се втурне след тях, да бутне Брет на земята, или да се обади на родителите си и да ги накара да приготвят куфарите.

Накрая хукна навън.

Тя тичаше и тичаше, и тичаше без ясна посока, хълцаше и пускаше искри надолу по улица „Бейкър“ и се питаше дали Клео нямаше право. Може би Виктор трябваше да я разглоби. Защото ако той не го направеше, друг щеше да го стори.

— Ди Джей? — извика Мелъди, докато завиваше по „Пайпър Лейн“. — Джак-съннн?

Мълчание. Мелъди продължи да тича и да вика под дърветата и улица след улица, след улица все така тичаше и викаше, като се пазеше от колите и прекъсваше тук-там игрите на уличен футбол.

— Ди Джей? Джаксън? — повика го тя на „Дюи Кресънт“.

— Ди Джей? Джаксън? — извика тя на Уилоу Уей.

— Ди Джей? Джаксън? — извика го отново на Нероу Пайн Роуд.

Пак никакъв отговор.

Половин час след масовото изселване от бараката тя не спираше да тича и да вика. И нито веднъж не се наложи да използва инхалатора. Можеше така още дълго да продължи, но тичането с нищо не помагаше. В тази ужасно облачна вечер трябваше да измисли нещо друго.

Прилошаваше й, щом помислеше за сценария на Брет и Бека. Нанесените вреди на обществото на РАД бяха много сериозни, да не говорим за нейното място сред тях. И за какво беше всичко това? Заради гордостта на Бека? За кариерата на Брет? За тръпката?

Мелъди спря да тича. Цялото това тичане никъде нямаше да я отведе. Въпросът бе какво да прави. Да продължи да търси Ди Джей и Джаксън? Да опита да убеди Франки, че няма нищо общо с шоуто по телевизията? Да скрие РАД в тяхната къща? Да накара баща си да извае нормита от тях? Да намери Бека и Брет, да ги смели на сос за пържоли и да ги остави пред вратата на семейство си? Да, да, да и пак да!

Но можеше да се изправи и срещу човека, с когото всички отказваха да говорят. Онзи, който сигурно знаеше отговора. Онзи, който се нуждаеше от Мелъди и от когото Мелъди също се нуждаеше, без значение дали разбираше това.