Лийси Харисън - Чудовището на нашата улица

Тя седна на тротоара и набра Кандис. Червената буква Д, която Джаксън бе написал отпред на черните й маратонки, се бе размазала и бе започнала да избледнява. „Това знак ли е? Аз нужна ли съм му? Това ли е правилният избор? Ами ако…“

— Ап-чихуу! — Подсмрък . — Ало? Мел? О, бозе, видя ли шоуто? Ту’а не може да е на добре. Ап-чихуу!

— Знам, че се преструваш, Кан. Можеш да говориш нормално.

— Добре, какво искаш?

— Имаш дълг към ГАЩИ. Трябва ми шофьор.

Мелъди прехапа устни и зачака с ужас острия смях на Кандис в стил „Ти майтапиш ли се с мен?“.

— Къде? Кога? Какво да облека?

— Идваш? — Мелъди не очакваше Кандис да се съгласи толкова бързо. — Ами, на ъгъла на „Форест“ и „Клиф“. Още сега. Нещо просто. О, и донеси и на мен нещо да се преоблека. Малко съм потна. Побързай!

— Кандис изчезва!

Докато чакаше, Мелъди набра номера на Джаксън, но всеки път обажданията й се прехвърляха към гласовата поща. Същото стана, когато опита да се свърже с Франки. Мелъди се изправи, опъна крака и се облегна на едно дърво. После пак набра номера. И отново, и отново. „Ами ако са конфискували телефоните им? Ако сега натоварени в някоя полицейска кола ги отвеждаха към Алкатрас 37 37 Легендарен американски затвор на малък остров в залива на Сан Франциско. — Б.пр. ? Ако…“

Виуууууу, виуууууу, виуууууу.

Чу се приближаваща полицейска сирена. Мислите на Мелъди замръзнаха в кръгове от страх и паника. Арестите бяха започнали.

Виуууууу, виуууууу, виуууууу.

Тя стоеше.

Виуууууу, виуууууу, виуууууу.

Сърцето й бе слязло в петите. Ръцете й се тресяха от страх, краката й играеха, готови да побегнат.

Виуууууу, виуууууу, виуууууу.

Тъмнозелен джип БМВ издаде остър звук на завоя с „Клиф“. Сирените виеха още по-силно, но от полицейската кола нямаше и помен.

— Здрасти! — извика Кандис над воя на сирените в колата. Тънички плитки се виждаха тук и там сред разрошените й руси къдрици. Беше сложила къса жълта копринена рокля без презрамки, гердан от паунови пера и тюркоазни боти с връзки. Беше поръсила тялото си с искряща бронзова пудра, а количеството парфюм можеше спокойно да пробие втора дупка в озоновия слой. — Скачай!

— Какво е това ? — изкрещя Мелъди и запуши уши.

— Звуков ефект „полицейска сирена“. Свалих го от интернет. Като шофьор на ГАЩИ си помислих, че може да свърши работа някой ден. Не мисли за 99-те цента. Не се облагат с данъци.

— Може ли да го намалиш? — Мелъди скочи на предната седалка до нея. — Точно сега си имам достатъчно шумове в главата.

— Добре — Кандис сви рамене. — Сирената изчезва.

И те потеглиха.

Разположена в сгъваемия си трон от дърво и черен брезент, Клео съзерцаваше изгледа вън от палатката, а всеки детайл й носеше пълнотата на усещането за египетска царица. Забързани работници като пчели кръжаха около нея, опъваха жици, почистваха обективите на камерите и правеха опити да бутат по пясъка щендери за дрехи на колелца.

Като царицата от древния свят, тя съзерцаваше златните дюни и се дивеше на напоения със смола бриз, който като художник придаваше различни форми на пейзажа с един замах на деликатната си четка. Сякаш самият Ра бе поръчал на вятъра да нарисува тази красива картина само за нея.

В отминалите времена биха увековечили такъв момент върху прашни стени чрез недодялани рисунки на лешояди, крака без тялото им и зигзагообразни линии. Времената, за щастие, се бяха променили. Веднъж приятелките й да дойдат, и Колин ван Вербентенгарден щеше да фотографира Клео, а снимките щяха да се появят в Teen Vogue. Да можеше само списанието да намери пътя към вечния живот. Тогава леля Нефертити доста щеше да бъде надвита.

След три часа проби на бижута и тоалети, два часа фризиране и макиаж, фантастичен пилинг на краката със сол от Мъртво море, маникюр и педикюр Клео бе готова за снимките: за портретните снимки и за тези в цял ръст, за чувствените и за тези в действие, за царствените и за онези на камилата; за снимките, които щяха да я изстрелят нагоре, да й помогнат да си създаде име в света на бижутерския дизайн, където конкуренцията бе много силна. Рисунките и мострите й чакаха търпеливо своя ред, заключени в сейфа в бентлито на Ману. И той щеше да дойде, веднъж Клео да впечатли редакторите със своя професионализъм и добре овладян репертоар от пози.

Суха стажантка спря едно ATV пред палатката.

— Някакви новини? — попита тя. Косата й бе пристегната назад с шал, а на главата й за допълнителна сигурност имаше и чифт очила Gucci с бели рамки. Съвсем прост потник се издуваше над тесните й дънки.