Лийси Харисън - Чудовището на нашата улица

— Няма да участваме! — сряза я Мелъди. — Тук сме, за да научим истината.

— Истината за какво? — попита Клео. Всичко наоколо се движеше толкова бързо. Жужащи асистенти. Липсващи приятелки. Великолепни нормита. Лъжливи обвинения. — Кълна се в Геб, нищо не разбирам.

— „Чудовището на нашата улица“? Интервютата с кристалните образи? Не се прави, че не знаеш.

— Не се правя! — изкрещя Клео. Нуждаеше се отчаяно от още блясък.

— Излъчиха го! Излъчиха интервютата, но не с размазаните образи.

— Чакай… Какво? — Тя се вцепени. — Как е възможно? — обезумяла попита Клео. — Аз бях там, когато…

— Аха! — Мелъди плесна с ръце. — Значи все пак знаеш нещо.

— И за миг не съм искала това глупаво шоу да се излъчи, дори когато лицата бяха размазани. Знаех, че е опасно. Защо бих поискала да го излъчат, без да са размазани? — Клео потърка пулсиращите си слепоочия. Умът й се опитваше да осмисли случилото се и защо приятелките й не бяха дошли. Питаше се как се бе стигнало до тази катастрофа. Всичките й приятели щяха да бъдат разкрити!

Стажантката спря ATV-то, допря ръце до устата си и се провикна:

— Джофри! Джейдра искаше момичетата облечени и на камилата още преди осем минути.

— Някой тогава да ми беше казал това преди девет! — изпуфтя той, докато буташе закачалките по щендера. — Хайде, момичета, идвайте тук отзад при мен — повика ги той.

— Идваме! — Кандис тръгна с несигурни стъпки към закачалките.

— Стой! — нареди Мелъди. Сестра й мигновено спря. — Не сме дошли тук заради снимките.

— Напротив, затова сте тук — примоли им се Клео. — Моля ви, направете го. Моля ви. Ще ти кажа всичко, което знам. Кълна се в Ра. — Тя вдигна лице към залязващото слънце. — Трябва да свършим с това, няма да отнеме много време. Дори ще ви дам няколко мостри от новата ми колекция бижута веднага щом я пуснем.

— Обещаваш ли? — попита Мелъди.

— Разбира се. Какво предпочиташ — повече чисто злато или скъпоценни камъни?

— Не! Обещаваш ли да ми кажеш какво знаеш за телевизионното шоу?

— Заклевам се и в деветте живота на всичките ми котки.

Докато сестрите Карвър се преобличаха, Клео се опита да сглоби цялата картина на случилото се. Шоуто е било излъчено… с ясни образи… но как? Не можеше да си представи, че това бе дело на Брет зад гърба на Франки. Той изглеждаше твърде честен, за да постъпи така. Нищо че бе излизал с Бека, Клео все още не можеше да повярва в това. Какво би могъл някой като него да види в… о, боже! Бека!

Първа се показа Мелъди. С черна перука тя досущ приличаше на маскирана за Хелоуин Клео, но без дързостта. Роклята бе направена от напластена бяла коприна с преплетени златни нишки в нея, без ръкави и с дълбоко остро деколте и сега, на лекия вечерен бриз, се издуваше като платната на кораб. Сивите й очи бяха силно очертани с тюркоазна очна линия; носеше златни изкуствени мигли. Дори без накитите, които момичетата щяха да сложат в последния момент от съображения за сигурност, тя отговаряше на описанието „Когато кутюрът на Кайро срещна красавицата от Вавилон“.

— Ей — каза Клео полуусмихната. — Изглеждаш добре.

Мелъди се усмихна.

„Най-накрая“

— Марк Антоний, Марк Антоний, где си ти, Марк Антоний? — извика Кандис с ръка на отчаяното си сърце. Перуката й бе същата като на сестра й, но роклята й беше златна, очната линия бе черна, а също и изкуствените мигли. Джейдра бе права: сестрите Карвър несъмнено бяха великолепни. Но Клео изпитваше твърде много благодарност, за да изпита и ревност. Освен това нейната коса беше естествена! А това не бе малко.

— След мен — стажантката ги поведе през палатката, покрай изпълнените с възхищение очи на екипа. Но дори и да ги нямаше тези погледи, Клео знаеше, че триото бе достойно за Vogue.

— По-добре казвай какво знаеш — каза Мелъди, като внимаваше някой да не ги чуе. — Защото иначе свалям перуката и си тръгвам.

— Добре. — Клео изпусна въздишка и си призна за плана да изтрие филма. Което сега й се стори лудост. Трудно бе за вярване, че почти беше сторила нещо толкова недостойно само да бъде тук, с цяла тумба презаредени с кофеин и недохранени нормита, които цял ден я наричаха „Египтянката“.

— Значи, ти казваш, че нищо не си направила?

— Нямаше нужда. От телевизията отхвърлиха шоуто.

— Тогава как…

— Бека — прекъсна я Клео. — Сигурно е хакнала компютъра на Брет, след като си тръгнах.

— Казах ти да не й се доверяваш — напомни й Мелъди.

— Не съм. Но имах нужда от помощта й.