Сара Маас - Двор от рози и бодли

Отнякъде се носеше аромат на храна – ухание на подправки, който събуди паметта ми и ме подмами. Илейн простена тихо зад гърба ми. Подправки, сол, захар – редки стоки за повечето жители на селото, а за нас – съвсем недостижими.

Ако получа добри пари за кожите, може би ще успея да купя нещо вкусно за всички ни. Хвърлих поглед през рамо и отворих уста да им го кажа, но точно тогава завихме зад ъгъла и спряхме толкова рязко, че се сблъскахме.

– Нека Безсмъртната светлина ви огрява, сестри мои – каза облечената в светла роба млада жена, която стоеше точно на пътя ни.

Неста и Илейн цъкнаха с език, а аз потиснах желанието си да изръмжа. Идеално . Само това ми трябваше – Децата на благословените насред селото в пазарен ден да разсейват и дразнят всички. Старейшините на селото обикновено им позволяваха да останат няколко часа, но дори и това кратко присъствие на фанатичните глупаци, които още почитаха Върховните елфи, караше хората да се изнервят. Изнервяше и мен . Много отдавна Върховните елфи са били наши господари, не богове. И определено не са били добри господари.

Младата жена протегна бледите си ръце за поздрав, а на китката ù звъннаха сребърни звънчета – истинско сребро.

– Имате ли малко време да чуете Словото на благословените?

– Не – сопна се Неста, подмина протегнатите ръце на жената и бутна Илейн да върви. – Нямаме.

Разпуснатата тъмна коса на жената блестеше на утринната светлина, а чистото ù, свежо лице засия, когато се усмихна. Зад нея стояха още петима такива, млади мъже и жени с дълги коси, които оглеждаха пазара за други млади хора, на които да досаждат.

– Ще отнеме само минутка – каза младата жена и препречи пътя на Неста.

Беше впечатляващо, наистина впечатляващо да видя как Неста се изпъва като струна, как изопва рамене и поглежда младата жена отвисоко, като кралица без трон.

– Върви да бълваш фанатичните си безсмислици на някой друг. Тук няма да намериш новопокръстени.

Момичето се дръпна, а в кафявите ù очи се появи сянка. Потиснах желанието си да направя гримаса. Може би това не е най-добрият начин да се разправиш с тях, тъй като можеха да станат много досадни, ако ги провокира човек...

Неста вдигна ръка, дръпна ръкава си нагоре и показа желязната гривна на китката си. Същата като тази на Илейн. Бяха си ги купили преди няколко години. Младата жена си пое рязко дъх и очите ù се разшириха.

– Виждаш ли я? – изсъска Неста и пристъпи напред. Момичето се дръпна назад. – Това трябва да носиш. А не сребърни звънчета, за да привличаш онези елфически чудовища.

– Как смееш да носиш подобна оскърбителна вещ към нашите безсмъртни приятели...

– Върви да проповядваш другаде – сопна ù се Неста.

Две пълни, хубави жени на фермери минаха покрай нас на път за пазара, хванати под ръка. Когато доближиха фанатиците, лицата им се изкривиха в еднакви гримаси на отвращение.

– Елфическа курва – подхвърли едната на момичето. Не можех да не се съглася.

Фанатиците останаха безмълвни. Другата селянка, достатъчно богата, че да може да си позволи цяла огърлица от желязо, присви очи, а горната ù устна се изви и разкри зъбите.

– Не разбирате ли, идиоти такива, какво са ни причинявали онези чудовища векове наред? Какво продължават да вършат, ей така, за удоволствие, защото може да им се размине? Заслужавате края, който ще ви сполети, ако попаднете в ръцете на елфите. Глупаци и курви, това сте вие.

Неста кимна в знак на съгласие с жените, а те си продължиха по пътя. Обърнахме се отново към младата жена, която все още стоеше на пътя ни, и дори Илейн се намръщи.

Само че младата жена си пое въздух, лицето ù се отпусна и тя каза:

– И аз живях в невежество преди да чуя Словото на благословените. Отраснах в село, подобно на това – също толкова мрачно и неприветливо. Но преди по-малко от месец, приятелка на моя братовчедка отиде на границата, за да се принесе в дар на Притиан. Така и не се върна. Сега живее в охолство и мир като невеста на някой Върховен елф и същото може да стане и с вас, ако отделите една минута, за да...

– Сигурно са я убили – изсъска Неста. – Затова не се е върнала.

Или още по-лошо, помислих си аз, ако в отвличането на човек в Притиан е бил замесен Върховен елф. Никога не съм срещала безмилостните Върховни елфи, които бегло приличат на хората и управляват Притиан, или пък нисшите елфи, които живеят там, с люспите и крилете, с източените им крайници и могат да те завлекат дълбоко, дълбоко под земята. Не знаех кое е по-лошо.