Сара Маас - Двор от рози и бодли

Здесь есть возможность читать онлайн «Сара Маас - Двор от рози и бодли» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: Егмонт, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Двор от рози и бодли: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Двор от рози и бодли»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Тя отнема живот. И сега трябва да го заплати със сърцето си.
Когато деветнайсетгодишната Фейрa убива вълк в гората, се появява звяр, който изисква възмездие. Тя е отвлечена в магическа земя, за която е чувала единствено от легендите. Фейрa открива, че нейният похитител не е животно, а Тамлин – един от безсмъртните и смъртоносни елфи, някога управлявали света.
Докато обитава имението му, чувствата й към Тамлин се трансформират от ледена враждебност в изгаряща страст, която изпепелява всички лъжи и предупреждения, които е чувала за прекрасният и опасен свят на елфите. Но над тези земи се надига древна и зловеща сянка и Фейрa трябва да намери начин да я спре… или Тамлин и народът му са обречени завинаги.
Вълнуваща, увличаща поредица от авторката на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ Сара Дж. Маас, съчетаваща любимата на поколения приказка за Красавицата и Звяра и вечното увлечение по вълшебството и магията

Двор от рози и бодли — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Двор от рози и бодли», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Лицето на момичето се изопна.

– Нашите великодушни господари никога не биха ни наранили така. Притиан е земя на охолството и мира. Ако ви удостоят с вниманието си, ще сте щастливи да живеете сред тях.

Неста завъртя очи с досада. Илейн местеше поглед от нас към пазара и към селяните, които се бяха насъбрали да гледат зрелището. Време беше да тръгваме.

Неста отново отвори уста, но аз пристъпих между нея и момичето и огледах от горе до долу бледосините му одеяния, сребърните бижута, безупречно чистата му кожа. Нямаше никакъв белег или петно.

– Водиш тежка битка – казах ù.

– Каузата си струва – отвърна момичето със сияеща усмивка.

Бутнах леко Неста, за да я накарам да тръгне, и пак се обърнах към натрапницата:

– Не, не си струва.

Усещах как последователите продължават да ни гледат, докато вървяхме към пазарния площад, но не се обърнах. Скоро ще си тръгнат, ще поемат към друго село или град. Ще трябва да се върнем по обиколния път, за да не ги засечем отново. Когато се отдалечихме достатъчно, погледнах през рамо към сестрите ми. Лицето на Илейн все още потрепваше от неудоволствие, очите на Неста блестяха гневно, а устните ù бяха стиснати. Зачудих се дали е способна да се върне при момичето и да продължи спора.

Не ме засягаше, не точно сега.

– Ще се срещнем тук след час – казах им и преди да успеят да се вкопчат в мен, изчезнах в тълпата, изпълнила пазарния площад.

Отне ми десет минути да обмисля трите възможности, които имах. Обичайните купувачи на стоката ми бяха тук – старият обущар и шивачът с острия поглед, които идваха в селото от един близък град. Третият вариант беше жената планина, седнала на ръба на счупения селски фонтан, без каруца или сергия, но с вид на господарка. Белезите по лицето ù и оръжията говореха красноречиво. Жената беше наемник.

Усещах очите на обущаря и на шивача върху себе си, долавях престорената им липса на интерес, докато оглеждаха торбата ми. Хубаво, значи ще е един от онези дни.

Приближих се до жената наемник, чиято гъста, тъмна коса стигаше до брадичката ù. Загорялото ù лице изглеждаше като издялано от гранит, а черните ù очи се присвиха леко, щом ме зърна. Много интересни черни очи – не просто черни, а... в много нюанси на черното, с оттенъци кафяво, които проблясваха сред сенките. Отхвърлих тази безполезна част на съзнанието ми, инстинктите, които ме караха да мис­ля в цветове, светлини и форми, и изпънах рамене, докато тя ме оглеждаше и решаваше дали съм потенциална заплаха, или работодател. Оръжията ù – страховити, блестящи, ме накараха да преглътна мъчително. И да спра на безопасно разстояние.

– Не приемам заплащане в стока – заяви тя, с акцент, който никога досега не съм чувала. – Приемам само пари.

Неколцина минаващи наблизо селяни се правеха, че не се интересуват от разговора ни, особено когато казах:

– Значи тук няма да ти излезе късметът.

Жената изглеждаше огромна, дори и седнала.

– Какво искаш от мен, момиче?

Самата тя изглеждаше двайсет и пет – трийсетгодишна, но предполагам, че в очите ù изглеждах момиче с всичките си катове дрехи, изпосталяла от глад.

– Имам една вълча и една сърнешка кожа за продан. Помислих си, че може да те заинтересуват.

– Открадна ли ги?

– Не – казах, без да отделям очи от нейните. – Сама убих животните. Кълна се.

Тя отново ме огледа с тъмните си очи.

– Как.

Не прозвуча като въпрос, а като заповед. Звучеше като човек, общувал с хора, които не признават клетвата за свято нещо, нито пък думите за обвързващи. Човек, наказвал такива хора.

Затова ù разказах как съм убила сърната и вълка и когато свърших, тя протегна ръка към торбата ми.

– Дай да видя.

Извадих двете старателно сгънати кожи.

– Не си ме излъгала за размерите на оня вълк – измърмори тя. – Но не изглежда да е бил елф.

Тя огледа кожите с окото на познавач и прокара ръце и по двете им страни. После назова цената.

Аз премигнах веднъж... и устоях на порива да мигна още веднъж. Цената беше висока. Много висока.

Тя погледна някъде зад мен.

– Предполагам, че онези две момичета, които ни наблюдават от онзи край на площада, са ти сестри. Всичките сте с русоляви коси... и изглеждате гладни.

Наистина сестрите ми се опитваха да подслушват, без да ги забележим.

– Не ми трябва съжалението ти.

– Не, но ти трябват парите ми, а другите търговци цяла сутрин се скъпят. Всички изглеждат твърде отнесени заради онези тъпооки фанатици, които блеят из целия площад.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Двор от рози и бодли»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Двор от рози и бодли» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Двор от рози и бодли»

Обсуждение, отзывы о книге «Двор от рози и бодли» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x