Сара Маас - Двор от рози и бодли

Така поне имаше повече храна за нас.

В колибата нямаше нищо, останало от нея, освен леглото... и обещанието, което ù дадох.

Всеки път, когато поглеждах към хоризонта или се питах дали просто да не продължа да вървя напред и да не поглеждам назад, чувах обещанието, което дадох преди единадесет години, докато тя гаснеше на смъртното си ложе. Не се делете и се грижи за тях. И аз обещах, защото бях твърде малка, за да се запитам защо не поиска същото от по-големите ми сестри или от баща ни. Но се заклех, после тя умря, а в жалкия ни човешки свят, пазен единствено от обещанието на Върховните елфи отпреди пет века, в този наш свят, където не помнехме имената на боговете си – обещанието е закон. Обещанието е разменна монета. То е твоята гаранция.

Имаше моменти, в които я мразех за това, че поиска този обет от мен. Може би е била в делириум от високата температура и не е знаела какво иска. А може би приближаващата смърт е предизвикала трезва оценка на характерите на децата ù и мъжа ù.

Оставих вилицата и се загледах в пламъците на хилавия ни огън, които танцуваха около последните дърва, протегнала крака под масата.

Обърнах се към сестрите си. Както винаги, Неста се оплак­ваше от селяните – които нямаха възпитание, нямаха светски маниери и нямаха представа колко груба е материята на дрехите им, макар да се държаха, сякаш са облечени в коприна и шифон от глава до пети. Откакто загубихме богатството си, бившите приятели на сестрите ми до един започнаха да ги отбягват, затова двете се преструваха, че младежите в селото са нещо като второкласен социален кръг.

Отпих от чашата си с гореща вода – дори чай не можехме да си позволим напоследък, а тя продължи да говори.

– Така че му казах, „Ако си мислите, че можете да ме попитате толкова небрежно, сър, ще ви откажа!“ И знаеш ли какво каза Томас? – Неста говореше на Илейн, която я слушаше много съсредоточено.

Изгубен в поредната мозъчна мъгла или спомен, баща ни се усмихваше мило на скъпата си Илейн, единствената сред нас, която си правеше труда да разговаря с него.

– Томас Мандрей? – прекъснах я аз. – Вторият син на дърваря?

Синьосивите очи на Неста се присвиха.

– Да – каза тя и отново обърна глава към Илейн.

– Какво иска? – хвърлих поглед към баща ни. Никаква реакция – нито намек за тревога или какъвто и да е знак, че слуша какво се говори на масата.

– Иска да се ожени за нея – каза Илейн замечтано. Аз премигнах.

Неста наклони глава на една страна. Виждала съм същото движение при хищниците. Понякога се чудех дали стоманенотвърдият ù характер нямаше да ни помогне да оцелеем и дори отново да забогатеем, ако не беше толкова погълната от мисълта за изгубеното.

– Проблем ли има, Фейра ? – тя произнесе името ми като обида, а мен ме заболяха челюстите от стискане.

Баща ми се размърда в стола си и макар да знаех, че е глупаво да се засягам от подигравките ù, казах:

– Значи не можеш да насечеш дърва за нас, но искаш да се омъжиш за сина на дървар ?

Неста изпъна рамене.

– Мислех, че това, което най-много искаш, е да се махнем от тази къща – да омъжиш мен и Илейн, за да имаш достатъчно време да рисуваш великолепните си шедьоври.

Тя хвърли подигравателен поглед към мотива от камбанки, който бях нарисувала отстрани на масата. Цветовете бяха прекалено тъмни, прекалено сини, без белите петънца във венчелистчетата, но го направих с каквото разполагам, въпреки че бях отчаяна от липсата на бяла боя, и създадох нещо трайно, макар и несъвършено.

Направих се, че не забелязвам обидата, въпреки желанието да покрия рисунката с ръка. Може би просто утре ще я изстържа от дървото.

– Повярвай ми – казах ù, – денят, в който пожелаеш да се омъжиш за някого, аз лично ще те придружа до дома му. Но няма да се омъжиш за Томас.

Деликатните ноздри на Неста потрепнаха.

– Няма какво да направиш. Клер Бедор ми каза днес следобед, че Томас ще ми направи предложение всеки момент. И после няма да се налага да ям остатъци – тя замълча за малко и после добави с тънка усмивка – Поне не се въргалям в сламата с Айзък Хейл като животно.

Баща ми се прокашля смутено и погледна към леглото си край огъня. Никога не противоречеше на Неста или от страх, или от чувство за вина, и очевидно нямаше намерение да започва да я критикува точно сега, макар че за първи път чуваше за Айзък.

Положих длани върху масата и я изгледах враждебно. Илейн премести ръката си, която лежеше близо до моята, сякаш кръвта и мръсотията под ноктите ми можеше някак да се прехвърли върху нейната порцеланова кожа.