Джим Бъчър - Фурията на Академа

Тави започваше да усеща студа като болезнено впити в него зъби. Ръцете и краката му пулсираха мъчително и му ставаше все по-трудно да диша. Обзе го страх, сърцето му се разтуптя.

– Бренсис – започна Тави, – не прави това. – Преподавателите...

– Тях не ги е грижа за теб , изрод. – Бренсис наблюдаваше Тави спокойно, преценяващо. – Аз съм най-големият син на Върховен лорд. А ти си никой. Ти си нищо. Нима не си го разбрал досега ?

Тави знаеше, че другото момче се опитва да го нарани и да го разгневи, и грижливо е подбрало думите си. Наясно беше, че Бренсис преднамерено го манипулира, но въпреки това думите го засегнаха. През по-голямата част от живота си беше мечтал да напусне холта на леля си и чичо си, да влезе в Академията и да постигне нещо, въпреки пълната липса на способности по призоваване на фурии.

Изглежда, съдбата беше отвърнала на желанието му с най-жестокия си удар.

Беше му трудно да говори, но той все пак успя да се обади:

– Бренсис, и двамата ще получим наказания, ако някой от преподавателите види това. Пусни ме. Извинявай за к-калта.

– Да те извиня? А аз какво общо имам с това? – отвърна Бренсис. – Ренцо.

Ренцо замахна към Тави и го удари с юмрук в лицето. Прониза го остра болка, осъзна, че горната му устна е сцепена, и почувства вкуса на кръв. Гневът му надделя над страха и той извика:

– Враните да те вземат, Бренсис! Остави ни на мира!

– Той все още има зъби, Ренцо – отбеляза Бренсис.

Ренцо не каза нищо, но удари отново Тави, този път още по-силно. Тави се опита да извърне глава, за да избегне удара, но ледът го държеше здраво. Погледът му се замъгли, по бузите му се стекоха сълзи, които той напразно се опитваше да сдържи.

– Остави го! – изрече задъхано Ерен, но никой не му обърна внимание.

Тави чувстваше как болката в крайниците му се усилва и устните му изтръпват. Опита се да извика за помощ, но звукът се получи съвсем слаб и никой не дойде да помага.

– Добре, изрод – каза Бренсис. – Ти искаше да те оставя на мира. Мисля, че точно така ще постъпя. Ще намина след обяда, да видя дали имаш да ми кажеш още нещо.

Тави погледна нагоре и видя възможност за спасение, но само ако успееше да отвлече вниманието на мъчителя си. Той се вторачи в Бренсис и измънка нещо под нос.

Бренсис наведе глава настрани и пристъпи напред.

– Какво каза?

– Казах, че си жалък – изхриптя Тави. – Ти си глезено мамино синче и си твърде голям страхливец, за да се изправиш срещу някой достатъчно силен, за да те нарани. Предпочиташ да тормозиш хора като мен и Ерен, защото си слабак. Ти си едно нищожество.

Бренсис присви очи и се наведе внимателно напред.

– Знаеш ли, изрод, не е нужно да те оставям на мира. – Той положи едната си ръка върху леда, който започна да се движи и да се променя, издавайки скърцане и стенание. Тави почувства остра болка в рамото си, още по-силна от агонията отпреди малко. – Ако искаш – рече Бренсис, – мога да остана тук с теб.

– Бренсис! – изкрещя Вариен.

Тави се наведе напред и изръмжа:

– Хайде, мамино синче. Направи го. От какво те е страх?

В очите на Бренсис проблесна ярост и ледът продължи да се движи.

– Сам си го изпроси, селяко.

Тави изскърца със зъби, за да не изкрещи от болка.

– Добро утро! – прогърмя жизнерадостен глас.

Зад Бренсис застана едър, мускулест младеж с къса легионерска подстрижка и го сграбчи за яката и за дългата му коса. Без никакво встъпление заби главата му с трясък в ледената повърхност близо до Тави. После младежът издърпа Бренсис назад и го запрати надалече от фонтана. Младият лорд се просна безсилно върху зелената трева.

– Макс! – извика Ерен.

Ренцо замахна, за да удари Макс по врата, но високият младеж се гмурна под ръката му и заби юмрук в корема му, изкарвайки му въздуха. Ренцо се олюля. Макс го дръпна за ръката и го тръшна на земята до Бренсис.

После погледна към Вариен и присви очи.

Младият благородник пребледня, пусна Ерен и заотстъпва, вдигнал ръце пред себе си. Двамата с Ренцо вдигнаха замаяния Бренсис на крака и тримата бабаити се оттеглиха безславно от бойното поле. Изчезването им беше съпроводено от глъчка и възбуден шепот сред академите, събрали се в двора.

– Фурии, Калдерон – извика Макс на Тави достатъчно силно, за да го чуе всеки, който не е глух. – Толкова съм несръчен сутрин! Вижте как се сблъсках с тези двамата!

Без повече приказки той се приближи до фонтана и започна да изучава ситуацията, в която се беше озовал Тави. Кимна веднъж, пое си дълбоко дъх и съсредоточено присви очи. После замахна и заби юмрук в леда до Тави. По цялата повърхност плъзна паяжина от пукнатини и дребни парченца лед се забиха в изтръпналата кожа на Тави. Макс нанесе още няколко удара с юмрука си и благодарение на увеличената си с помощта на фурия сила успя да разбие пленилия Тави лед. След половин минута Тави почувства, че оковите около него отслабват, и Ерен и Макс успяха да го измъкнат от фонтана.