Джим Бъчър - Фурията на Академа

Гай махна с ръка и картата помръкна отново, а гледната точка се премести в далечния север на държавата, при солидния гладък камък на Защитната стена. Майлс се намръщи и се наведе, за да погледне по-отблизо. Забеляза на няколко левги от Стената множес­тво движещи се фигури, повечето от които скрити зад облаци от ситни снежинки. Опита се да ги преброи и скоро съобрази, че са твърде много.

– Ледените хора. Но те не са се раздвижвали от години!

– Обаче сега това се е променило – каза Гай. – Те се събират на групи. Антил и Фригия вече са отблъснали две нападения над Стената, но ситуацията се влошава все повече и повече. Пролетното топене на снеговете закъснява достатъчно, за да може да се прогнозира слаб урожай. Значи, южняците ще искат от градовете покрай Стената твърде висока цена за храната и при положение че ситуацията и без това е доста напрегната, това може да доведе до задълбочаване на проблемите.

Майлс се намръщи още повече.

– А ако бурите продължават, съвсем ще унищожат реколтата на южняците.

– Точно така – потвърди Гай. – Северните градове ще гладуват, а южняците няма да са подготвени да се изправят срещу ледените хора, които ще се излеят през Стената.

– Може ли канимите и ледените хора да действат заедно? – попита Майлс.

– О, фурии, не! – възкликна Гай. – Да се надяваме, че е просто съвпадение.

Майлс изскърца със зъби.

– А през това време Акватайн разправя на всеослушание, че причината за всичко това е в неспособността ви да управлявате.

Гай леко се усмихна.

– Акватайн е по-скоро приятен, макар и опасен противник. Той, общо взето, действа директно. Много повече ме безпокоят Род, Калар и Форция. Те спряха да се оплакват в Сената. Това ме изпълва с подозрения.

Войникът кимна. Той помълча известно време; тревогата му започваше да нараства.

– Не бях забелязал.

– Никой не го забеляза. Съмнявам се, че някой знае достатъчно, за да разбере значимостта на проблема – каза Гай. Той отново прекара ръка над мозаечните плочки и призрачната карта изчезна. – Така и трябва да си остане. Държавата е в опасна ситуация, Майлс. Изпадането в паника или една-единствена погрешна стъпка може да доведе до разногласия между градовете и да направи Алера беззащитна срещу нападение на канимите или ледените хора.

– Или на маратите – добави Майлс, вече без да се опитва да крие горчивината в гласа си.

– Не се притеснявам особено на този фронт. Изглежда, новият граф на Калдерон има добър напредък в установяването на приятелски отношения с няколко от най-големите им племена.

Майлс кимна, но не каза нищо повече за маратите.

– Имате твърде много грижи.

– Всички тези неща, и не само те – потвърди Гай. – А също и обичайният натиск от страна на Сената, Дианическата лига, Роботърговския съюз и Търговския консорциум. Мнозина виждат във възстановяването на Кралския легион знак за моята слабост или дори сенилност. – Той въздъхна. – Същевременно цялата държава се безпокои, че това може да е последната ми зима, а аз още не съм определил наследник, който да заеме мястото ми. През това време Висши лордове като Акватайн явно са готови да плуват към трона ми през река от кръв, ако се наложи.

Майлс помълча, обмисляйки чудовищността на чутото.

– Проклятие.

– Ммм – въздъхна Гай. – Всяко нещо по реда си.

За момент доби вида на много стар и уморен човек. Майлс го наблюдаваше как затваря очите си, придава на лицето си спокойно изражение и изпъва раменете си. Гай заговори с обичайния си рязък, делови тон:

– Трябва да следя тази буря още няколко часа. Ще спя колкото мога, Майлс. Но нямам много време за това.

Войникът наведе глава.

– Думите ми не бяха добре обмислени, Ваше Величество.

– Но честни. Не трябваше да ти се ядосвам за тях. Извинявай, Майлс.

– Няма за какво.

Гай потисна въздишката си и кимна.

– Ще направиш ли нещо за мен, капитане?

– Разбира се.

– Удвои стражата в Цитаделата по време на фестивала. Нямам доказателства за това, но не е изключено някой да приложи „дипломацията на кинжала“ по време на изпращането на зимата. Особено след като Фиделиас ни предаде. – При последните думи на Гай погледът му помръкна още повече и Майлс изпита съчувствие към него. – Той знае повечето проходи в Цитаделата и в подземията.

Майлс погледна Гай Секстус в очите и кимна.

– Ще се погрижа за това.

Гай кимна и отпусна ръката си. Майлс прие това като жест, че е свободен, и тръгна към вратата. Но се спря при нея и погледна назад през рамо.