Джим Бъчър - Фурията на Академа

– Не – отвърна веднага Амара. – Не, не това. Но... имахме ли право да даваме нови клетви?

– Може би – рече той. – А може би не. Ако ми родиш деца...

– Не мога – отвърна бързо тя и сама се изненада от горчивината в гласа си.

– Откъде си толкова сигурна? – все така тихо попита Бърнард.

Лицето ѝ пламна.

– Защото... ти и аз сме... проклети врани, Бърнард. Ако можех, съм повече от сигурна, че досега щях да съм заченала от теб.

– Може би – рече той. – А може би не. Успяваме да се видим веднъж или два пъти в месеца. В най-добрия случай. Това не е най-добрият начин за зачеване на дете.

– Но аз преболедувах чумата – каза тихо тя. – Макар белезите почти да не се виждат.

– Да – отвърна Бърнард. – Но е имало жени, които също са я преболедували, а после са родили деца. Не са много, но такива случаи са известни.

Тя въздъхна тъжно.

– Аз не съм от тях.

– Откъде знаеш? – попита Бърнард. – Как можеш да си сигурна?

Тя го погледна и поклати глава.

– Какво намекваш?

– Че поне съществува някаква вероятност да не си безплодна. И докато не се уверим в това, няма причина да не сме заедно.

Тя го погледна неуверено.

– Знаеш какви са законите. Ти имаш дълг пред държавата, Бърнард. Длъжен си да предадеш на децата си силата на призователската си дарба.

– И възнамерявам да го изпълня – каза той. – С теб.

Двамата продължиха да вървят мълчаливо, докато накрая тя каза:

– Наистина ли вярваш, че е възможно?

Той кимна.

– Смятам, че да. И искам да се случи. Но единственият начин това да стане, е да не спираме да опитваме.

Амара помълча известно време и отговори:

– Много добре. – Тя преглътна. – Но... Не искам Гай да разбира. Чак ако... – Тя се сепна и започна изречението отначало. – Чак когато зачена. Иначе той би могъл да ни заповяда да се разделим. Но ако има дете, той няма да има законови или етически основания да възрази.

Бърнард я погледна изпитателно. После се спря, обхвана брадичката ѝ с широката си длан и я целуна, много бавно и много нежно, по устата.

– Съгласен съм – промърмори той след това. – Засега. Но ще настъпи ден, когато вече няма да можем да крием брачните си обети от останалите. И в този ден аз искам да съм сигурен, че ще зас­танеш до мен. Стигне ли се до това, ние ще се изправим заедно срещу волята на Първия лорд и закона.

– Заедно – каза тя и го целуна.

Той се подсмихна.

– Какво може да се случи в най-лошия случай? Да ни уволнят от служба. Да отменят гражданските ни привилегии. И в такъв случай просто няма да ни се налага да се притесняваме за никакви задължения.

– Ще бъдем разорени, но заедно – отвърна Амара с иронична усмивка. – Това ли имаш предвид?

– Щом си до мен, аз няма да съм разорен – отвърна той.

Амара обви с ръце врата на съпруга си и го притисна към себе си. Тя почувства как я обгръщат силните му грижовни ръце.

Може пък той да беше прав. Може би всичко щеше да бъде наред.

Фиделиас приключи с почистването на ботушите си и ги остави до леглото. До него лежеше вече приготвената раница. Огледа замислено стаята. В имението на семейство Акватайн той живееше в помещението за прислугата, което имаше същите размери като стаята, която обитаваше в Цитаделата. Леглото може би беше по-меко, чаршафите и одеялата – по-фини, лампите бяха малко по-качествени. Но иначе си беше почти същото.

Той поклати глава и се опъна на леглото. Беше твърде изморен, за да се съблича и да се пъха под завивките. Вместо това впери поглед в тавана и се заслуша в звуците, които се донасяха от съседните стаи и коридори.

Вратата изведнъж се отвори без предварително почукване. Нямаше нужда да поглежда, за да разбере кой е влязъл.

Лейди Акватайн помълча за миг, преди да каже:

– Вече си си събрал багажа, виждам.

– Да – отвърна той. – Ще тръгна преди изгрев-слънце.

– Няма ли да останеш за церемонията по представянето?

– Нямате нужда от мен за това – каза Фиделиас. – Видях роклята, която сте купили за холтъра. Сигурен съм, че ще направи нужното впечатление. Мен ме чакат други дела.

– Така ли? – попита тя. – Все още не съм ти дала следващата ти задача.

– Ще ме изпратите в Калар – отвърна Фиделиас. – За да се свържа с хората ми там. Ще поискате да научите какви връзки има Калар с южните Върховни лордове и как да ги прекъснете.

Тя се засмя тихо.

– Трябва ли да се чувствам доволна заради това, че успях да си намеря такъв великолепен шпионин?

– Не си правете труда – отвърна той. – Аз избрах вас и вашия съпруг, а не обратното.