Джим Бъчър - Фурията на Академа

– Ваше Величество, а посланик Варг? – попита Тави.

– Снощи се върна в двореца и предаде меча си, поемайки пълната отговорност за действията на своя съветник. Сега се намира под домашен арест.

– Но той ни помогна, Ваше Величество, а можеше да не го нап­рави. Задължени сме му.

Гай кимна.

– Знам. Но освен това той е боен водач на един народ, чиито воини току-що открито се опитаха да убият Първия лорд на Алера. Мисля, че засега мога да се погрижа животът му да бъде запазен. Ала не мога да обещая нищо повече.

Тави се намръщи, но кимна.

– Разбирам.

– И още нещо – каза Гай. Той взе един плик и го подаде на Тави. – Предполагам, че отдавна си надраснал поста си на мой паж, Тави, но това е последното писмо, което трябва да доставиш на новия посланик в северния коридор.

– Разбира се, Ваше Величество.

– Благодаря ти – рече Гай. – Тази вечер давам вечеря на леля ти и няколко приятели. Ще присъства и новият посланик. Бих искал да те видя там.

– Разбира се, Ваше Величество.

Гай кимна и го освободи с махване на ръката.

Тави тръгна към вратата, но щом стигна до нея, се спря и се обърна.

– Ваше Величество, може ли да попитам за Фейд?

Гай се намръщи, вдигна ръка и потърка носа си с палеца и показалеца си.

– Тави – отвърна уморено той, – в живота има някои въпроси, на които човек трябва да си отговори сам. Ти имаш глава на раменете си. Използвай я. – Той махна неопределено с ръка. – И го прави някъде другаде, става ли? Сега се изморявам доста бързо и лечителите ми казаха, че ако не се пазя, може да получа нов пристъп.

Тави се намръщи. Гай не изглеждаше особено изморен от разговора им и младежът заподозря, че това е просто извинение. Но какво би могъл да направи? Никой не можеше насила да накара Първия лорд на Алера да продължи разговора.

– Разбира се, Ваше Величество.

Тави се поклони ниско и излезе.

Без да бърза, той излезе от покоите на Първия лорд и бавно тръгна към северния коридор. Спря се да пита някаква преминаваща прислужница къде се намират покоите на новия посланик и тя го упъти към голяма двукрила врата в дъното на коридора. Тави отиде до нея и тихо почука.

Вратата се отвори и пред него застана Кайтай. Той никога не я беше виждал такава. Маратската девойка беше облечена с рокля от тъмнозелена коприна, която стигаше до коленете ѝ и бе набрана свободно на кръста. Косата ѝ беше спусната и грижливо разресана на вълни, които стигаха до кръста ѝ. Краката ѝ бяха боси, изящни, около единия ѝ глезен и двете китки блестяха сребърни верижки, а на шията ѝ висеше огърлица с голям зелен камък. Цветовете бяха прелестно допълнение към големите ѝ екзо­тични очи.

Внезапно пулсът му се ускори.

Кайтай го погледна със самодоволно изражение на лицето и леко се усмихна.

– Здравей, алеранецо.

– Ъъъ – каза Тави. – Нося писмо за посланика.

– Значи, имаш писмо за мен – каза тя и протегна ръка. Тави ѝ подаде плика. Тя го отвори, погледна намръщено писмото и рече: – Не мога да чета.

Тави взе писмото и ѝ го прочете:

– „Посланик Кайтай, със задоволство узнах от един кралски гвардеец, с когото вчера сутринта сте се разминали по пътя към двореца, че Дорога е изпратил представител в Алера, който да служи като посланик и емисар между нашите народи. Макар да не очаквах пристигането ви, вие сте наистина добре дошли. Надявам се, че покоите ви удовлетворяват и всичките ви нужди са задоволени. Ако се нуждаете от още нещо, трябва само да попитате прислугата.“

Кайтай се усмихна и каза:

– Имам си собствен басейн, на пода. Мога да го напълня с гореща или студена вода, алеранецо, и има аромати и сапуни от всякакъв вид. Донесоха ми храна и имам легло, в което може да се побере бременна гаргантка. – Тя вирна брадичката си и посочи огърлицата. – Виждаш ли?

Погледът на Тави бе привлечен от меката, нежна кожа – но и огърлицата беше хубава.

– Ако знаех – продължи Кайтай, – досега да съм поискала да стана посланик.

Тави се закашля.

– Ами да. Искам да кажа, че ти си посланик, щом Първият лорд го казва, но, Кайтай...

– Запази мнението си за себе си, съобщителю – каза презрително тя. – Продължавай да четеш.

Тави я изгледа безизразно и прочете остатъка от писмото.

– „За да ви помогна да разберете по-добре вашите задължения, аз ви предлагам първо да се научите да четете и пишете. Тези умения ще са ви полезни за в бъдеще, ще ви позволят да записвате впечатленията и новите си знания, за да можете след това да ги предавате на вашия народ. За тази цел оставям на ваше разположение приносителя на това писмо, чието единствено задължение през следващите седмици ще бъде да ви научи на тези умения. Доб­ре дошли в Алера Империя, посланик, и аз очаквам с нетърпение момента, в който ще можем да поговорим. Гай Секстус, Първи лорд на Алера.“