Джим Бъчър - Фурията на Академа

Гай поклати глава.

– Не биха могли да ѝ повлияят по този начин. Самият аз я изследвах. А подобен контрол не може да се прикрие.

Тави отчаяно се опитваше да намери обяснение.

– Но ако е била принудена със заплаха да го приеме, може ли да се направи нещо, за да ѝ помогнем?

– Нищо такова не се е случило – каза Гай. – Можеш ли да си представиш леля ти да направи нещо от страх? Тя не се бои от никого. Струва ми се, че просто е сключила сделка.

– Каква сделка?

На вратата се почука учтиво и икономът влезе, бутайки количка пред себе си. Той я остави близо до креслата, повдигна стените ѝ така, че се получи маса, и започна да подрежда сребърни чинии и купи с храна, кана с мляко и друга с разредено вино. Гай мълча, докато икономът не излезе и не затвори вратата подир себе си.

– Тави – каза Първият лорд, – преди да научиш всичко, искам да ми разкажеш с подробности какво се случи, докато бях в безсъзнание. Не искам обясненията ми да размътят спомените ти.

Тави кимна, макар да изпита разочарование, че ще трябва да чака за отговори.

– Много добре, Ваше Величество.

Гай се изправи, Тави го последва.

– Предполагам, че си по-гладен и от мен – рече той, усмихвайки се леко. – Ще хапнем ли?

Те отрупаха чиниите си с храна и отново седнаха в креслата. След като изяде всичко, Тави отиде да си сложи още, подир което започна да разказва събитията на Първия лорд, като започна със сблъсъка си с Бренсис Калар-младши и неговите другари. Това му отне повече от час. Гай го прекъсна няколко пъти, за да поиска повече подробности, и накрая се облегна назад с чаша вино в ръка.

– Така – рече той. – Това поне обяснява поведението на Кария от тази сутрин.

Бузите на Тави пламнаха толкова силно, че сигурно всеки момент щяха да се изприщят.

– Ваше Величество, Макс просто...

Гай го погледна строго, но не успя да скрие развеселеността в погледа си.

– В повечето случаи не бих възразил прекрасната ми жена да се присъедини към мен във ваната. Но днес сутринта... Не бях в особено добро състояние. Аз съм почти на осемдесет, проклети врани! – Той сериозно поклати глава. – Аз, разбира се, действах според ситуацията, но когато се видиш с Максим, предай му, че ако в бъдеще отново възникне такава ситуация, той трябва да измисли нещо друго , а не да приласкава жена ми.

– Ще му кажа, сър – отвърна Тави смирено.

Гай се засмя.

– Забележително – промърмори той. – Представили сте се доста добре. Не идеално, но нещата можеха да бъдат много по-зле.

Тави се намръщи и наведе глава.

Гай въздъхна.

– Тави, ти не си виновен за смъртта на Килиан. Не трябва да се наказваш за това.

– Все някой трябва да бъде наказан – каза тихо Тави.

– Не си могъл да направиш нищо повече – каза Първият лорд.

– Знам – отвърна Тави и се изненада от горчивината в собствения си глас. – Ако не бях изрод, ако имах поне някакви умения в призоваването...

– Тогава най-вероятно щеше да разчиташ повече на тези свои умения, отколкото на ума, и сигурно щеше да загинеш. – Гай пок­лати глава. – Много хора, добри войници и добри призователи, загинаха в битката с този враг. Призоваването на фурии е просто инструмент, Тави. Без умения и бърз ум то не е по-полезно от чук, оставен на земята.

Тави извърна глава и заби поглед в пода до камината.

– Тави – каза Гай тихо, – дължа ти живота си – и аз, и приятелите ти, които успя да защитиш. Постъпките ти спасиха живота и на безброй други хора. Килиан умря, защото сам си избра такъв живот – да застане между страната си и опасността. Когато се включи в тази битка, той знаеше много добре какво го чака и какви рискове поема. – В гласа на Гай се промъкнаха нежни нотки. – Детинско е да омаловажаваш избора му и саможертвата му, като се опитваш да поемеш отговорността за смъртта му.

Тави се намръщи.

– Аз... не бях се замислял за това по този начин.

– Напълно естествено – каза Гай.

– Все още смятам, че по някакъв начин съм го предал – каза Тави. – Мисля, че последните му думи към мен бяха важни. Той толкова се стараеше да ми ги каже, но...

Тави си спомни последните секунди от живота на Килиан и се умълча.

– Да – отвърна Гай. – За съжаление, не е успял да разкрие самоличността на убиеца, макар че според мен след смъртта му агентът на Калар ще си замине.

– Има ли начин да разберете кой е, преди той – или тя – да си тръгне?

Първият лорд поклати глава.

– Очаква ме доста работа, за да поправя нанесените щети. Да се възползвам от една-две ползи. Така че, млади човече, прехвърлям търсенето на теб. Ще успееш ли да използваш ума си за откриването на убиеца така, както успя да спреш атаката? Мисля, че на Килиан щеше да му хареса.