Рейна взе една ябълка от прелитащ наблизо поднос с плодове. След това я завъртя в ръцете си, докато изучаваше тъмночервената й повърхност.
— Значи предлагате експедицията до Гърция да се осъществи с вашия боен кораб. Надявам се, осъзнавате, че древните земи и Маре Нострум са опасни места.
— Мери ли? Коя е Мери? — попита Лио.
— Маре Нострум — обясни Джейсън, — нашето море . Така древните римляни наричали Средиземно море.
— Територията, на която някога се е простирала Римската империя — кимна Рейна, — но тя е дом не само на боговете. Оттам произлизат и всички чудовища: гигантите, титаните… и други по-лоши неща. Колкото и опасни да са пътешествията за героите в Америка, там нещата ще са десет пъти по-зле.
— Каза, че в Аляска ще е зле — напомни й Пърси, — но ние оцеляхме.
Рейна поклати глава. Пръстите й оставиха малки бразди в ябълката, докато я обръщаха.
— Пърси, пътуването в Средиземно море е нещо, което не можеш да си представиш. То е забранено за римските герои от векове. Никой нормален не би отишъл там.
— Е, значи няма проблем — ухили се Лио над миниатюрната си въртележка, — тук всички сме луди, нали така? Освен това Арго II е връх в корабостроителното изкуство. С него ще оцелеем.
— Трябва обаче да побързаме — добави Джейсън, — не знам какъв точно е планът на гигантите, но Гея се пробужда все повече с всеки изминал ден. Тя нахлува в сънищата на героите, явява се на странни места, призовава все повече и по-силни чудовища. Трябва да спрем гигантите, преди те да успеят да я пробудят напълно.
Анабет потрепери. Самата тя бе сънувала доста кошмари напоследък.
— Седмина герои ще сбере зовът — каза тя — и те трябва да са от двата лагера. Джейсън, Пайпър, Лио и аз. Ставаме четирима.
— С мен, Хейзъл и Франк ето ти ги седем — добави Пърси.
— Какво?! — скочи на крака Октавиан. — И от нас се очаква просто да приемем това? Без гласуване на Сената? Без дискусия? Без…
— Пърси! — Циклопът Тайсън тичаше към тях, а Госпожа О’Лиъри го следваше по петите. На гърба на адската хрътка седеше най-мършавата харпия, която Анабет бе виждала — болнаво на вид момиче с рошава червена коса, рокля от парцали и червеникави криле. Анабет не знаеше откъде се е появила тази харпия, но сърцето й се стопли при вида на Тайсън, който бе облечен с парцалива тениска и дънки с надпис SPRQ на гърдите. В миналото бе имала неприятни срещи с циклопи, но Тайсън бе душица. Освен това той беше полубрат на Пърси (дълга история), което го правеше нещо като роднина.
Тайсън спря до кушетката им и разпери месестите си ръце. Голямото му кафяво око бе пълно с тревога.
— Ела е изплашена — каза той.
— Без повече лодки — промърмори харпията на себе си, докато скубеше нервно перата си. — „Титаник“, „Лузитания“, „Пакс“… харпиите не се возят в лодки.
Лио я погледна накриво.
— Това пиле току-що сравни кораба ми с „Титаник“.
— Тя не е пиле — сведе поглед Хейзъл, сякаш се притесняваше от Лио. — Ела е харпия. Проблемът е, че е малко… нервна.
— Ела е хубава — обяви Тайсън — и уплашена. Трябва да я отведем от тук, но не и на кораба.
— Без кораби — повтори Ела и погледна към Анабет, — те носят лош късмет. Дъщерята на Мъдростта върви сама…
— Ела! — прекъсна я внезапно Франк, — може би това не е моментът…
— А Рим се осветява от Знака на Атина — продължи Ела, като запуши ушите си с ръце и повиши тон. — Близнаците на ангела ще отнемат дъха, а в него е ключът към безкрая на смъртта. В злато и бяло е на гигантите гибелта, ще се спечели тя с мъка от коварна плетка .
Като че ли някой бе пуснал граната насред лагера — такъв бе ефектът от думите на Ела. Всички се втренчиха в харпията. Никой не продума. Сърцето на Анабет затупка бясно. Знакът на Атина… тя потисна желанието да извади предмета от джоба си, но усети как сребърната монета се нагрява. Прокълнатият дар от майка й. Последвай Знака на Атина. Отмъсти за мен.
Около тях пиршеството продължи, но звуците от него бяха някак приглушени и далечни, все едно тяхната маса бе попаднала в по-тихо измерение.
Пърси се съвзе пръв, стана и хвана брат си за ръката.
— Тайсън! — каза той с престорен ентусиазъм. — Защо не се разходите с Ела на чист въздух? Ти и Госпожа О’Лиъри…
— Почакайте малко — каза Октавиан и стисна едно от плюшените си мечета с треперещи ръце. Погледът му се спря на Ела. — Какво каза тя? Прозвуча ми като…
— Ела чете много книги — изстреля в отговор Франк, — намерихме я в една библиотека.
Читать дальше