— Отлично. — Рейна се обърна към Джейсън и на Анабет й се стори, че в очите й проблясва някакъв глад. — Да поговорим и да се съберем, както трябва.
На Анабет й се щеше да има апетит, тъй като римляните бяха прочути с чревоугодничеството си. Редици от кушетки и ниски маси бяха довлечени на форума, докато той не заприлича на гигантски магазин за мебели. Римляните се събраха на групи от по десет-двайсет човека и започнаха да си приказват и да се смеят, докато аурите — духовете на вятъра — носеха подноси с пици, сандвичи, чипс, студени напитки и прясно изпечени сладки. Потокът с храна изглеждаше безкраен.
Сред тълпата се носеха и червеникави призраци — лари, облечени в тоги и легионерски брони. По краищата на пиршеството сатири ( Не, фавни — поправи се наум Анабет.) обикаляха масите и се молеха за храна или дребни монети. В близките поля бойният слон си играеше с Госпожа О’Лиъри, а децата се гонеха около статуите на Терминус, опасващи границите на града. Сцената бе едновременно позната и напълно чужда на Анабет, поради което едва не й се зави свят.
Единственото, което искаше, бе да остане с Пърси — за предпочитане насаме. Знаеше обаче, че това ще трябва да почака. Имаха нужда от помощта на тези римляни, за да извършат подвига си, а това означаваше, че трябва да ги опознаят и да спечелят благоволението им.
Рейна и офицерите й — сред които бе и русолявият Октавиан, току-що изгорил плюшено мече в чест на боговете — стояха заедно с Анабет и екипажа й. Пърси се бе присъединил към тях заедно с двамата си нови приятели Франк и Хейзъл. Докато над масата се спускаше торнадо от чинии с храна, Пърси се приведе и прошепна на ухото на Анабет:
— Искам да ти покажа Нов Рим. Да се разходим из него само ние двамата. Мястото е невероятно.
Анабет трябваше да бъде очарована от това предложение. „Само ние двамата“ — тя искаше точно това. Вместо това обаче усети как у нея се надига негодувание. Как можеше Пърси да е толкова въодушевен от това място? Ами лагера на нечистокръвните? Той бе техният лагер, техният дом!
Опита се да не поглежда към новата татуировка на Пърси — буквите SPQR, същите като тези на ръката на Джейсън. В лагера на нечистокръвните героите носеха огърлици от мъниста, които показваха колко години са тренирали. Тук римляните те дамгосваха като говедо, сякаш за да кажат: „Ти ни принадлежиш. Завинаги!“.
Тя преглътна хапливия си отговор.
— Да, разбира се.
— Мислех си — започна нервно той, — имам една идея…
Пърси се спря, когато Рейна вдигна тост за приятелството. След като всички се запознаха, римляните и екипажът на Анабет започнаха да разказват подвизите си. Джейсън обясни как бе пристигнал в лагера на нечистокръвните без никакъв спомен за миналото си и как заедно с Пайпър и Лио бе спасил богинята Хера (или Юнона — нямаше голямо значение, понеже беше еднакво дразнеща и в гръцкия, и в римския си вид) от затвора й във Вълчия дом в Северна Каролина.
— Невъзможно! — намеси се Октавиан. — Това е нашето най-свято място. Ако гигантите бяха затворили богиня там…
— Щяха да я унищожат — прекъсна го Пайпър — и да обвинят гърците за това, за да подпалят война между двата лагера. А сега млъкни и остави Джейсън да довърши.
Октавиан отвори уста, но от нея не излезе нито звук. Анабет наистина се радваше на очароващия глас на Пайпър. Тя забеляза, че Рейна наблюдава ту Джейсън, ту Пайпър и се мръщи, разбрала, че двамата са гаджета.
— Та — продължи Джейсън, — така разбрахме, че нашият враг е богинята на Земята, Гея. Тя все още спи, но междувременно освобождава чудовищата от Тартара и пробужда гигантите. Порфирион, огромният им водач, с който се срещнахме във Вълчия дом, каза, че ще ударят по древните земи, по самата Гърция. Той смята да събуди Гея и да унищожи боговете, като… как го беше казал… ги изтръгне из корен .
— Гея нападна и нас — кимна Пърси замислен. — И ние трябваше да се срещнем с Нейно Величество Кално Лице. — Той разказа как се бе събудил във Вълчия дом, спомняйки си само едно име — Анабет .
Когато чу това, Анабет едвам сподави сълзите си. Пърси им разказа и как пътувал до Аляска заедно с Франк и Хейзъл, как победили заедно гиганта Алкионей, освободили бога на Смъртта Танатос и се върнали със златния орел в римския лагер, за да отблъснат армията на гигантите. Когато Пърси свърши историята си, Джейсън подсвирна:
— Нищо чудно, че са те избрали за претор!
— Което означава — изсумтя Октавиан, — че сега си имаме трима! По закон може да има само двама водачи!
Читать дальше