Рик Риърдън - Знакът на Атина

„Пърси! — помисли си Анабет, като го търсеше с очи сред форума. — Къде си?“

Двама римляни се опитаха да я сграбчат. Тя мина покрай тях и се шмугна в тълпата. Освен горящите скамейки, побеснелите римляни и взривяващите се сгради за хаоса допринасяха и стотици червеникави духове, които минаваха през героите на форума и викаха неразбираемо. Фавните също се възползваха от хаоса и нападнаха масите от пиршеството, отмъквайки храна и прибори. Един мина покрай Анабет, награбил няколко такоси и стиснал ананас в устата си. Статуя на Терминус се появи с взрив до Анабет и започна да я ругае на латински, несъмнено наричайки я предател и нарушител. Тя мина покрай бога на Границите и продължи да бяга.

Най-накрая забеляза Пърси. Той и приятелите му, Хейзъл и Франк, стояха в центъра на фонтан. Пърси отблъскваше гневните римляни с вълни от вода. Тогата му бе станала на парцали, но той не изглеждаше ранен.

Анабет му извика, а форумът се разтърси от още една експлозия. Този път светлината проблясна точно над тях. Един от римските катапулти бе стрелял и Арго II се наклони на една страна. Покритият му с бронз корпус заскърца.

Анабет забеляза, че някаква фигурка отчаяно стиска въжената стълба и се опитва да слезе. Беше Октавиан. Робата му пушеше, а лицето му бе почерняло от сажди.

Пърси изблъска римската тълпа с още една вълна.

Анабет изтича до него, като избегна крошето на един римлянин и един поднос със сандвичи, полетял към лицето й.

— Анабет! — извика Пърси. — Какво…

— Не знам! — извика тя.

— Ще ви кажа аз какво! — долетя отгоре нечий глас. Октавиан бе слязъл до края на стълбата.

— Гърците откриха огън по нас! Вашето момче Лио насочи оръдията си към Рим!

Анабет се почувства така, сякаш бе полята с течен азот. Имаше чувството, че ще се пръсне на милион замръзнали частици.

— Лъжеш! — каза тя. — Лио никога не би…

— Бях там! — кресна в отговор Октавиан. — Видях го със собствените си очи!

Арго II отвърна на огъня. Легионерите на бойното поле се пръснаха, когато един от катапултите им стана на трески.

— Виждате ли? — изпищя Октавиан. — Римляни, убийте натрапниците!

Анабет простена отчаяно. Нямаше време да докаже истината. Римляните превъзхождаха числено екипажа й в съотношение сто към едно и дори Октавиан да бе направил някакъв номер (което й се струваше вероятно), никога нямаше да успеят да убедят домакините в невинността си. Римляните щяха да ги прегазят и убият.

— Трябва да бягаме — каза тя на Пърси. — Веднага.

Той кимна мрачно.

— Хейзъл, Франк, трябва да направите избора си сега. Идвате ли с мен?

Хейзъл изглеждаше ужасена, но сложи кавалерийския си шлем.

— Естествено. Само че никога няма да стигнеш до кораба, освен ако не ти спечелим малко време.

— Как? — попита Анабет.

Хейзъл подсвирна. Една бежова сянка веднага се отзова на призива й и до фонтана се появи величествен кон. Той се изправи на задните си крака, изцвили и разпръсна тълпата. Хейзъл се покатери на гърба му, сякаш бе родена за ездач. До седлото имаше запасан кавалерийски меч.

Хейзъл изтегли златното острие.

— Пратете ми съобщение по Ирида, веднага щом се отдалечите на безопасно разстояние. Арион, дий!

Конят се стрелна към тълпата с невероятна скорост, като изблъска римляните от пътя си и предизвика масова паника.

Анабет усети искрица надежда. Може би щяха да се измъкнат оттук живи.

Тогава чу гласа на Джейсън от другия край на форума.

— Римляни! — извика той. — Моля ви!

Тълпата целеше него и Пайпър с камъни и чинии. Джейсън се опита да предпази Пайпър, но една тухла го удари над окото. Той рухна, а тълпата хукна към тях.

— Назад! — изкрещя Пайпър. Очароващият й глас накара тълпата да се поколебае, но Анабет знаеше, че ефектът е мимолетен. Нямаше да може да ги стигне, дори с помощта на Пърси.

— Франк — каза Пърси, — в теб ми е надеждата. Можеш ли да им помогнеш?

Анабет не разбираше как Франк би могъл да им помогне сам-самичък, но той преглътна нервно.

— Богове — прошепна, — добре. Само че вие се качвайте бързо. Веднага!

Пърси и Анабет хукнаха към въжената стълба. Октавиан още се клатеше на края й, но Пърси го хвана и го хвърли на тълпата. Докато двамата започваха да се катерят, на форума се появиха въоръжени легионери. Над главата на Анабет профучаха стрели. Една експлозия едва не я събори от стълбата. Беше се изкатерила наполовина, когато чу рев зад себе си. Обърна глава и видя как римляните пищят и бягат от пътя на огромен дракон, който тичаше през форума — звяр, по-страшен дори от бронзовата глава на носа на Арго II . Имаше груба сива кожа като на комодски варан и кожести прилепови криле. Стрели и камъни отскачаха от тялото му. Той надвисна над Пайпър и Джейсън, сграбчи ги с предните си лапи и полетя във въздуха.