Рик Риърдън - Знакът на Атина

Рейна замлъкна в очакване на реакция. Анабет нямаше представа кое бе това момче. Тя не знаеше за други деца на Атина, тръгнали по Морето на чудовищата, но усети, че я полазват тръпки. Светлината се процеждаше през лозите и караше сенките да шават като ята насекоми.

— Какво стана с него? — попита тя.

Рейна махна с ръка, все едно въпросът бе тривиален.

— Цирцея го превърна в морско свинче, разбира се. Беше доста лудо зверче. Преди това обаче не спираше да говори за великия си подвиг. Щял да отиде до Рим, следвайки Знака на Атина.

Анабет се хвана за оградата, за да не падне.

— Да — каза Рейна, щом видя безпокойството й, — не спираше да говори за детето на Мъдростта, за Знака на Атина и за това как гибелта на гигантите е в бяло и злато. Същите неща, за които говореше и Ела. Казваш обаче, че не си чувала за това преди?

— Не, не и по начина, по който го каза Ела — отговори немощно Анабет. Не лъжеше. Тя наистина не бе чувала пророчеството, но майка й я бе накарала да последва Знака на Атина и сега, когато се замисли за монетата в джоба си, изпита ужасно подозрение. Спомни си грубите думи на майка си, ужасяващите кошмари, които я измъчваха напоследък.

— Този герой каза ли нещо повече за подвига си?

— Тогава нямах идея за какво говори — поклати глава Рейна. — Много време след това, когато станах претор на лагер „Юпитер“, започнах да подозирам нещо.

— Какво?

— Сред преторите на лагера се носи древна легенда, предаваща се от поколение на поколение през вековете. Ако е вярна, това би обяснило защо двете групи герои се мразят и не могат да работят заедно. Това може да е причината за нашата вражда. Докато старата неправда не бъде поправена, твърди легендата, гърците и римляните никога няма да живеят в мир. В центъра на легендата е Атина…

В този момент остър пронизителен звук разкъса въздуха. С крайчеца на окото си Анабет видя как блясва ярка светлина.

Тя се обърна тъкмо навреме, за да види как една експлозия издълбава нов кратер във форума. Над лагера прелетя летяща скамейка. Героите се пръснаха насам-натам, обзети от паника.

— Гиганти? — попита Анабет и посегна към кинжала си, който, разбира се, не беше там. — Мислех, че армията им е победена!

— Не са гиганти! — Очите на Рейна блеснаха яростно. — Вие предадохте доверието ни!

— Какво? Не!

Веднага щом го каза, Арго II изстреля нов залп. От неговата портативна балиста изхвърча огромно копие, покрито с гръцки огън, което мина през пукнатината на купола на Сената и избухва във вътрешността му, осветявайки я като тиквен фенер. Ако някой бе останал вътре…

— Богове, не! — Вълна от гадене заля Анабет и едва не накара коленете й да се подгънат. — Рейна, това е невъзможно. Ние никога не бихме сторили това!

Металните кучета дотичаха до господарката си. Те започнаха да ръмжат към Анабет, но в движенията им се долавяше известна несигурност, сякаш не искаха да я нападат.

— Казваш истината — отсъди Рейна. — Може би ти самата нямаш общо с това предателство. Някой обаче ще плати за това оскърбление.

Долу на форума бе настъпил хаос. Тълпите се блъскаха в опит да се измъкнат. Няколко героя се сбиха.

— Касапница — процеди Рейна. — Трябва да я предотвратим.

Анабет имаше ужасното чувство, че за последен път се съгласява с Рейна за нещо, но двете хукнаха надолу по хълма. Ако оръжията бяха разрешени в града, приятелите й вече щяха да са мъртви. Римските герои в лагера се бяха превърнали в разярена тълпа. Някои хвърляха чинии, камъни и храна по Арго II , което бе безсмислено — предметите падаха обратно върху тях. Няколко десетки римляни обкръжиха Джейсън и Пайпър, които се опитваха да ги успокоят, но без особен успех. Очароващият глас на Пайпър бе безполезен срещу толкова побеснели герои. Челото на Джейсън кървеше, а пурпурното му наметало бе станало на парцали. Той продължаваше да вика:

— На ваша страна съм! — но оранжевата му тениска от лагера на нечистокръвните настървяваше тълпата, която и без това бе озверяла заради бойния кораб, който не спираше да мята летящи копия към Нов Рим.

Едно от тях падна наблизо и взриви един магазин за тоги.

— Плутон да го вземе — прокле Рейна, — виж!

Въоръжени легионери тичаха към форума. Два артилерийски отряда поставяха катапулти зад померия и се готвеха да открият огън по Арго II .

— Това само ще влоши нещата — каза Анабет.

— Мразя работата си — изръмжа Рейна. Тя хукна към легионерите, а кучетата й я последваха.