Лийси Харисън: Има ли вълк, има и начин

— Какво искаш? — попита Лала.

— Дойдох да изчистя името си. — Гласът на Клео доби сериозност. — Къде е Клаудин?

— Никой не знае — въздъхна Били. — Не си вдига и телефона.

— Всъщност искаш да кажеш, че си тук, за да се извиниш — процеди Джаксън през зъби.

— Клео да се извинява? — присмя се Дюс. — Това никога няма да стане.

— Точно така, Дюси, защото няма за какво.

— Глупости! — тросна се Блу. — Ти съсипа живота ни, за да впечатлиш новата си най-добра приятелка…

— Ка! — Клео тропна с крак. — Бека Мадън не е най-добрата ми приятелка!

— А трябва, защото ние вече не сме — отвърна Блу.

— Ще ме оставите ли да довърша? — Клео постави ръце на ханша си.

Те се умълчаха.

— Признавам, бях ядосана, защото предпочетохте филма пред моите снимки за Teen Vogue — подхвана Клео. — Съюзих се с Бека, за да изтрием филма от компютъра на Брет и да не го излъчат по телевизията. Знам, не беше честно. Аз исках само да позирам за списанието с най-добрите си приятелки, така че, технически погледнато, няма от какво да се срамувам.

Джулия измуча одобрително.

— Но защо точно Бека? — попита Лала.

— Тя знаеше паролите на Брет.

— А защо тя ще иска спирането на филма? — обади се Джаксън.

— Какво значение има? Имала си е своите причини, тези са моите, окей?

Пръстите на Франки горяха като изчервени бузи. Тя бе причината на Бека.

— Както и да е, когато научих, че Втори канал няма да излъчи филма заради неясните образи, си помислих, че всичко се нарежда прекрасно — продължи Клео. — Вие, момичета, можехте да позирате с мен, а аз можех да спра да излизам с Бека и онази лепка Хейли. Откъде да знам, че ще излъчат нецензурираната версия. И нямам нищо общо с това! Кълна се в Ра. Когато това се е случило, аз бях на дюните в Орегон и се борех за живота си, докато стадо подивели камили тичаше след мен. Ако Мелъди не ми беше казала, никога…

— Как е Мелъди? Някой говорил ли е с нея? — прекъсна я Джаксън. — Параноичната ми майка ми взе телефона.

— Ей, искате ли да ви кажа нещо откачено? — Клео се приведе напред, за да ги посвети в тайната на новото норми. — Знаете ли, че щом запее…

Блу я прекъсна:

— Стига с тези плямпаници, казвай направо. Ти ли ни предаде?

Франки искаше да види лицето на Клео. Никой никога не говореше така на Нейно Царско Височество.

— Бека е действала сама — повтори Клео. — А аз сбърках само в това, че избрах фотосесията пред каузата ни. Това е. Никога не бих изложила на риск някой от вас. Дори заради Teen Vogue. Короната ми да падне, ако лъжа, и да изгния в гробницата си. — Тя замълча. — Имате ли още въпроси?

Всички мълчаха. Звуци от целувки, прегръдки и всеопрощаващо мъркане стигнаха до ушите на Франки.

— Гоотинаа приическаа — провлечено рече Джулия за втори път.

Клео се засмя.

— Мерси, Таласъмче.

„Чакай! Аз имам въпрос, помисли си Франки. Като каза, че Бека е действала сама, какво искаше да кажеш — сама без теб или сама без Брет? Брет невинен ли е? Брет, ох! Стяга ме! Получих схващане на болтовете! Ааааа…“

Тялото на Франки започна да бучи ниско. Горещи бели потоци електричество минаха по гръбнака й и вдъхнаха живот на крайниците й. Пръстите на ръцете и краката й потръпнаха и се раздвижиха. Тя отвори очи. „Така ли се чувстват нормитата, когато ядат шоколад?“

Надвесен над нея и присвил напрегнато очи, баща й сякаш се опитваше да прочете мислите й.

— Как е принцесата на татко?

Франки кимна бавно и се изправи. Топлите ръце на майка й подкрепяха гърба й.

— Много се уплашихме за теб — каза Виктор. — Ако не беше Били да ни каже къде си…

— Франки, още само пет минути и щеше да изгубиш съзнание — обади се Вивека. — Загуба на паметта, кома… — Тя отърси ужасните мисли от ума си.

— Заповядай — рече Виктор гордо. На пръста му висеше черна чанта с кървавочервени дръжки. — За теб е.

Объркана, Франки погледна към майка си. Чантата беше наелектризираща, но точно сега май не беше време за подаръци.

— Хайде — усмихна се Вивека. — Вземи я.

Скривалището се пълнеше с родители, които бързаха да прегърнат децата си.

— Това е портативна машина за зареждане — поясни Виктор. — Дръж я близо до себе си и зарядът ти няма да падне.

— По модел на Chanel е — тържествуващо прошепна Вивека.

Франки завъртя чантата в ръце. От нея струеше живот. Дръжките бяха обсипани с миниатюрни болтове за врат, а вътре беше пълно с джобчета. От старата си сребриста раница тя веднага премести в нея телефона, зелено-черното портмоне, огледалцето с изкуствени диаманти, чантичката с грима, ключодържателя в розово с Лейди Гага и пликчето с най-различни видове дъвчащи бонбони. Всичко пасна чудесно.