Лийси Харисън: Има ли вълк, има и начин

Дали родителите й бяха дошли? Бяха ли успели безпрепятствено да стигнат дотук? Брет ли бе виновен за случилото се?

Франки опита да не мисли за него, защото почваше да пуска искри. А това тя не можеше да си позволи. Трябваше да пази всяка капчица от енергията си, в случай че отново се наложеше да бяга.

Ръцете й се отпуснаха върху опърпания подгъв на широката селска пола. Беше протрита и кална и вече не ставаше за носене. Тя се усмихна едва. Поне едно хубаво нещо бе произлязло от всичко това.

— Добре ли си? — Франки чу познат мъжки глас и надуши портокалови бонбонки. Насили се да отвори очи.

Нямаше никой.

— Били?

Той отмести един черен кичур от клепачите й и нежно го затъкна зад ухото й.

— Да — отвърна й тихо.

Тя с мъка се надигна. Невидимият й приятел хвана раменете й и я накара да легне.

— Почивай си.

Над тях завиха полицейски сирени. Стаята видимо притихна, докато отминат.

— Трябва да се извиня — със слаб глас рече тя.

— Никой не вини теб.

Франки въздъхна със съмнение.

— Така е. Ти направи всичко по силите си да ни защитиш. Всички го знаят. Брет измами всички ни. Не само теб… — Били продължи да говори и да говори как Брет не бил за нея. Как се бил възползвал от нея, за да подпомогне кариерата си. Как тя никога не бивало да се доверява на норми, което носи тениски с филмови чудовища.

Франки се съгласяваше с кимане, за да покаже на Били възмущението си. Беше ли честна обаче, щеше да му каже, че давайки на Втори канал интервютата, без да замъгли образите, Брет не просто бе злоупотребил с доверието й. Той бе разбил сърцето й.

Подземното леговище започна да се пълни с редовните, но обзети от ужас РАД. Те крачеха напрегнато, без да могат да седнат на каменните кресла. Нервните им движения ту затулваха светлината от висящите от тавана фенери, ту отново я пропускаха, създавайки един главозамайващ дискотечен ефект. Джаксън хапеше устни, а вентилаторът развяваше кичурите коса от челото му. До него Блу издърпа от ръцете си ръкавиците без пръсти и започна обилно да маже с овлажнител люспестата си кожа. Дюс свали зелената плетена шапка от главата си, за да могат змиите му да се поразкършат. По-бледа от обичайното, Лала затвори рубиненочервения си слънчобран и побърза да се присъедини към групичката им. Зад котешките си очила Джулия ги поздрави с гальовния си втренчен зомбишки поглед.

Обикновено разговорът на тяхната група шупнеше като пенливите балончета на газирана вода из стаята. Но тази вечер никак не вървеше. И вместо да обменят с кикот клюките, те си разменяха объркани погледи на фона на симфония от звуци: едни гризяха нокти, други потрепваха с крак или издаваха приглушени ридания.

Били дръпна Франки за пръста.

— Да отидем да им кажем здрасти.

— Ти иди — отвърна тя, твърде засрамена да погледне приятелите си в очите. Не защото мисията й да освободи РАД бе пропаднала, а защото наистина харесваше Брет и бе накарала всички да повярват, че той също я харесва.

Били стисна ръката й.

— Добре, сега се връщам.

Франки остави очите си отново да се затворят, докато познатите гласове я заливаха като вълни електричество.

— Кой да придположи, че Брет ще се окаже такъв придател? — каза Блу с необичайно засилен акцент. — Мислех го за истински приятел.

— Заради този „придател“ сега трябва да се върна пак в Гърция — измърмори под нос Дюс.

— За колко време? — попита Били.

— Не знам. Но ще стигне треньорът да ме изрита от отбора по баскетбол.

— Клео знае ли? — обади се Лала.

Неочакваното почукване на дървени токчета и полъхът на кехлибарен 7 7 Когато се изгаря, кехлибарът изпуска типична миризма на бор. — Бел.пр. парфюм накараха Дюс да замълчи.

— Е-хоооо! — безгрижно изчурулика Клео, сякаш се бяха събрали да пият лате.

— Гоотинаа приическаа — провлечено рече Джулия, като забеляза нагласената за снимки Клео. Растящото напрежение не се отразяваше на зомбито.

Франки искаше да надникне, но бе невъзможно да отвори очи. Сякаш дузина висящи обеци се поклащаха на клепачите й.

— Мерси! Тъкмо пристигам от снимките за Teen Vogue — обяви Клео. После спря за секунда и попита: — Какво й е на Франки?

— Има нужда малко да поспи — отвърна Били. — Ще се оправи.

— Така ли? Ако питаш мен, вижда ми се малко позеленяла — засмя се Клео.

Пръстите на Франки се затоплиха, но не пуснаха искри. Ако имаше един-единствен ват електричество, така здраво щеше да увие в ленени бинтове Нейно Височество мумията, че изкуствените й мигли да паднат сами. „А тя защо е тук? Дори не участва във филма.“