Лийси Харисън - По-неживи от всякога

Франки изпя последния стих колкото може по-силно и всички скочиха на крака и запляскаха с ръце. Госпожа Фус вдигна палци нагоре, щастлива от прилива на младежки дух. В отговор Франки направи същото. Клео завъртя очи — сигурно си мечтаеше да отреже палците на Франки и да ги напъха в…

Франки даде тон и след нея всички затропаха с крака. Госпожа Фус избърса от очите си сълзите на гордост.

— Без озлобление! — извика учителката и вдигна юмрук във въздуха.

— Само търпение! — отвърнаха учениците.

Аплодисментите продължиха и след като госпожа Фус изключи уредбата и нагласи микрофона и слушалките си.

— Всички по местата!

Високоговорителите изпищяха и пронизаха неспокойното жужене на учениците. Клаудин запуши ушите си.

— Съжалявам, Улф! — рече Фус й зае своята сериозна поза — ръцете, скръстени отзад, колената допрени едно до друго. — Днес е последната лекция от програмата на „Мърстон Хай“ „Да се потопим в различността“.

Учениците заръкопляскаха.

Тя помаха, за да ги усмири, а трицепсът й се развя като платна на кораб в открито море.

— Когато се срещнахме за първи път, училището беше разделено. РАД — госпожа Фус ентусиазирано подчерта думите си с кавички във въздуха — живееха в страх и нелегалност. Нормитата — тя отново направи кавички — господстваха.

— Ууу! — чу се мъжки глас.

Фус плесна с ръце и вдигна пръст. Всички ученици сега бяха единни.

— Благодарение на упорития ви труд — продължи тя — преживяхме невероятен срок тук в „Мърстон“. За първи път от двайсет години насам отборът ни по плуване, воден от Лагуна Блу, се класира на финалите на щата.

— Браво! — Айриш Еми удари леко Блу с юмрук.

Франки я потупа по гърба. Всички викаха одобрително. Блу се ухили и нави на пръста си една непослушна къдрица. Изрусено до бяло момиче от предната седалка се пресегна да я поздрави. На врата й с очна линия имаше изрисувани хриле.

Госпожа Фус продължи.

— Благодарение на семейство Улф смесеният отбор по бягане за момчета и момичета стигна до националното състезание през април. — Клаудин и братята й вдигнаха високо ръце. — И никой да може да надвие отборите ни по футбол и баскетбол. — Дюс и Клод станаха и се поклониха. — Изминалият сезон е без прецедент за спорта в „Мърстон Хай“, и то благодарение на нашите РАД и техните изключителни умения.

Ръкоплясканията отекнаха в стените.

— Гледам ви сега и виждам благодарност и приемане — не спираше госпожа Фус. — Днес аз виждам утрешния ден. И той, приятели, е изпъстрен в цветовете на дъгата. Една голяма, дръзка дъга. И ако вие ми помогнете да разнесем тази светлина от цветове по света, скоро той целият ще бъде озарен от нашата любов. А вие винаги ще помните, че тя е почнала оттук. От вас. От „Мърстон Хай“!

Франки скочи на пейката и затропа с крака одобрително. Отново всички я последваха. С изключение на Клео. Тя остана на пейката, която се тресеше под нея, и се опита да си сложи гланца за устни със златист отблясък.

Вярно, че големите излияния не бяха по вкуса й. Клео беше като котка и изразяваше одобрението си чрез ловки жестове — ту с премерена усмивка, ту с примигване с очи. Но напоследък — откакто броят на приятелите на Франки от фейсбук и туитър надхвърли този на приятелите на Клео (22 май, 7 часа и 4 минути вечерта, 607 на 528) — тя беше станала малко по-резервирана. Дори отмъстителна. Франки обмисляше дали да не намали коментарите си в двата сайта. Може би така щеше да остане с няколко приятели по-малко и резултатът щеше да се изравни. Беше готова на всичко само и само да прекрати високомерните забележки на Клео и смущаващото завъртане на очите й. Както беше обяснила майка й, това бяха страничните ефекти на завистта. Но с общи усилия Брет и Били успяха да я откажат от намерението й. Защо да нараняваш виртуалните си приятели? Само защото популярността на Клео пада? Та ти я превъзхождаш във всичко. Нищо чудно, че те харесват повече. Какво? На друг не е позволено да бъде популярен, така ли? Тя трябва да ти целува болтовете, а не обратното. И така, като си служеше с ласкателства, Франки опитваше да повдигне самочувствието на Клео. Но обикновено не сполучваше.

— Хей, Клео! — извика я Франки. — Ако стане земетресение, обещаваш ли ти да ми сложиш грима?

— Да бе, тогава ще ми е само до теб — озъби се тя.