Лийси Харисън: По-неживи от всякога

Двамата с Франки се настаниха на кафявото кожено канапе пред пробните и си взеха по шише от безплатната минерална вода.

— Спектра отдавна ме моли да стана видим — обади се Били и пусна слънчевите си очила в чантичката на Франки. — Направо ще полудее от радост.

Франки отпи една глътка и зави капачката.

— Сигурно ще раздрънка на всички, че са ти подарили цял гардероб с дрехи, защото магазинът те е взел за модел.

Били изпъшка. Хайде пак се почна.

— Спек може и да го кара малко през просото, когато нещата опрат до фактите, но не е лъжкиня.

Били отдавна не таеше надежда, че Франки говори така от яд. Познаваше я добре. Нищо, че бе зелена отвън, имаше златно сърце. Ала станеше ли дума за „историите“ на Спектра, почервеняваше от яд.

— Не казвам, че е лъжкиня — държеше Франки на своето. — По-скоро има…

Били се изпъна.

— Какво?

Франки обмисляше думите си.

— Свободен дух — и то бъбрив.

— Може би, защото наистина е дух — отвърна Били.

— Говоря за слуховете, които разнася — не отстъпваше Франки. — Повечето сякаш си ги съчинява. — А сетне добави, както правеше винаги: — Съжалявам. Просто не искам да пострадаш.

— Няма — увери я Били. — Понякога Спектра запълва празнините в историите, но не е подлярка.

— Може да пусне някой неверен слух за теб или…

От пробната се показа момче с прическа ала Бийбър и с тениска на райета в ръце. Спря и огледа Франки, която очевидно си говореше сама.

— Какво зяпаш? — попита Били с най-гърления си глас. — Никога ли не си виждал зелен вентрилоквист 1 1 Актьор, който, без да мърда устните си, говори така, сякаш думите излизат от устата на куклата. — Б.пр. ?

— Ъъ… — Момчето огледа магазина, като че ли търсеше скрита камера. Но понеже не откри, се изопна и се ухили. Приближи и вдигна ръка. — Страхотно.

Били замахна и го удари, сякаш бе отдавна изгубен приятел. Двойникът на Бийбър отлетя право в наредените дрехи. Закачалките се залюляха над отпуснатото му тяло.

Франки се спусна към него.

— О, божичко, добре ли си? Стана, без да искаме. Обикновено хората побягват. Не сме свикнали на…

— Добре съм — изгрухтя той и се изправи с грацията на бременна жена с гигантски корем. — Може ли да ви снимам?

Изглежда, не се притесняваше, че единият от моделите му е невидим. Нещо в начина, по който ръката на Франки бе увиснала във въздуха, го накара с треперещ от вълнение глас да ги отрупа с благодарности.

— Нещата вече са различни — отбеляза Били, когато отново останаха сами. Все повече хора отвъд пределите на Салем приемаха РАД.

Франки нави на пръста си едно конче, което се бе извадило от китката й.

— Не е за вярване как всичко се промени след партито на Клаудин.

— Не мислиш ли, че колелото се завъртя, след като си изгуби главата на училищните танци?

При спомена Франки се засмя.

— Вече не сме мутанти.

— Знам. Гадна работа — изпъшка Били.

Франки го стрелна с поглед.

Той се усмихна.

— Трябва да намеря нов материал.

— Да, време е.

— Къде ми е моделът? — попита Есен, чиито ръце бяха отрупани с дънки и панталони в стилно намачкано каре.

Били размърда обувка.

— Тук съм.

— Отлично. Само да оставя това в пробната и…

— Не се тревожи — прекъсна я Били. Взе част от дрехите и ги сложи на канапето до себе си. — Мога и тук да се преоблека. Все пак никой не може да ме види, нали?

Франки скочи на крака и плесна ръце.

— Време е за шоу!

В следващия един час Били се остави да бъде обличан и събличан от две прекрасни момичета, които не искаха нищо друго, освен да го направят възможно най-красив. Той се показа пред всички, без да крие своята чудовищност, и сега само няколко часа го деляха от прегръдките с дъх на люляк.

И невидимото момче заживяло щастливо…

— Обещай ми, че ще си останеш същият — обади се Франки, докато пътуваха във влака обратно към къщи, сгушени в пашкул от черно-бели торби.

— Обещавам — рече Били. Но вече бе твърде късно за това.

За трети път Франки провери датата на телефона си, за да се увери, че не сънува. Той все така показваше 1-ви юни. Жълти искри изригнаха от пръстите й и заваляха по претъпканите скамейки в училищния салон. Паднаха до обувките й на черно-бяло райе и бавно като светулки изтляха. Без днес, до края на училището оставаха двайсет и три дни! Двайсет и четири дни до първия ден от ваканцията! Двайсет и четири денонощия до началото на денонощното ежеседмично забавление с ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ!