Робърт МакКамън: Момчешки живот

— Искам да пробвам всичко на света — казах. — Искам да живея милион пъти!

— Ами… — и тук баща ми ме черпи с едно от мъдрите си кимвания — това би било страхотно магическо изпълнение, нали? — Той посочи: — Ето я първата ни спирка!

Тази първа къща сигурно имаше деца, понеже бяха поръчали две кварти шоколадово мляко в допълнение към двете им кварти обикновено. След това потеглихме отново, карахме по улиците, където единствените звуци бяха вятърът и лаят на ранобудните кучета. Спряхме на „Шантък Стрийт“ да доставим пълномаслено мляко и айран на някой, който явно обичаше квасеното мляко. Оставяхме блестящи бутилки на стълбите на повечето къщи по „Бивърд Лейн“ и татко работеше бързо, докато аз проверявах списъка и му приготвях следващата поръчка в студената каросерия на камиона; бяхме добър екип.

Татко каза, че има няколко клиенти надолу и на юг близо до Саксън Лейк, а след това ще се върнем обратно нагоре, така че да довършим останалите улични доставки, преди да бие училищният ми звънец. Той ни прекара покрай парка и извън Зефир, а гората притисна пътя и от двете страни.

Наближаваше шест сутринта. На изток, над обраслите с борове и кудзу 15 15 Кудзу (Pueraria lobata) — пуерария, увивно растение от рода на бръшляна. хълмове, небето започваше да просветлява. Вятърът си проправяше път през дърветата като юмрук на бияч. Подминахме кола, пътуваща на север. Шофьорът й примигна с фарове и татко му махна. Обясни ми:

— Марти Барклий разнася вестниците.

Замислих се за факта, че има цял свят, който си върши работата преди изгрев и хората, които току-що се събуждат, не принадлежат към него. Завихме по Шосе 10 и поехме нагоре по прашното платно да доставим мляко, извара и картофена салата на малка къща, кацнала сред гората, а после се насочихме отново на юг към езерото.

— Колеж — каза татко. — Непременно трябва да отидеш в колеж, чини ми се.

— Може и да трябва — отвърнах, макар в момента между колежа и мен да се простираше цяла безконечна вечност.

За тези учебни заведения знаех само, че там тренират отборите по американски футбол на Обърн и Алабама, както и факта, че някои хора обожават Биър Брайънт 16 16 Биър Брайънт е дългогодишен треньор на отбора на Университета на Алабама; най-успешният треньор на всички времена с общо 323 победи в кариерата си. , а други коленичат пред Шъг Джордан 17 17 Шъг Джордан е дългогодишен треньор на (познахте) отбора на Университета в Обърн, под негово ръководство в шампионата през 1957 г. отборът на „Тигрите“ постига ненадминат резултат от 10–0. . Струваше ми се, че избираш в кой колеж да отидеш според това кой треньор ти харесва повече.

— Трябва да имаш хубави оценки, за да идеш в колеж — сподели татко. — Трябва да си учиш уроците!

— На детективите нужно ли им е да ходят в колежа?

— Тъй ми се чини, ако искат да са професионалисти в областта си. Ако бях ходил в колеж, можеше да стана именно оня човек, дето строи къща на празното място. Никога не знаеш какво те очаква занапред и това е самата…

Истина , канеше се да каже той, но така и не си довърши мисълта, понеже излязохме иззад обраслия с дървета завой и една кафява кола изскочи от гората право пред нас, а татко извика, все едно са го нажилили стършели, докато натискаше здравата спирачката.

Татко диво въртеше волана наляво, а кафявата кола се пързулна през нас и видях с очите си как слезе от Шосе 10 и се спусна по насипа от дясната ми страна. Фаровете й не бяха включени, но определено зад волана имаше човек. Гумите на колата се врязаха в храсталаците и след това тя се друсна над малкия нос от червен камък и изчезна в мрака. Изплиска вода и аз осъзнах, че току-що се е хвърлила в Саксън Лейк.

— Падна във водата! — извиках.

Татко спря млекарския камион, дръпна ръчната спирачка и изскочи в буренака покрай пътя. Докато изляза от кабината, той вече тичаше към езерото. Вятърът плющеше и виеше около нас, а татко се изправи на червения каменен нос. На слабата розова светлина виждахме само как колата се люлее във водата, а от багажника й излизат големи мехури въздух.

— Хей! — извика баща ми, свил длани около устата си. — Излизай отвътре!

Всички знаеха, че Саксън Лейк е дълбок като греха и когато тази кола потъне към мастилените дълбини, ще си е отишла веднъж завинаги.

— Хей, излизай! — извика татко отново.

Човекът зад волана, който и да беше той, не реагира.

— Сигурно е припаднал от удара! — реши баща ми.