Робърт МакКамън: Момчешки живот

— Време е — повтори баща ми, докато включваше лампата до леглото ми и ме остави да присвивам очи срещу последните образи от съня, избледняващи в мозъка ми.

Слънцето още не беше изгряло. Беше средата на март и студеният вятър люлееше дърветата отвъд прозореца ми. Стигаше да положа длани на стъклото, за да го почувствам. Когато татко влезе в кухнята да си вземе кафето, мама разбра, че съм буден, и увеличи леко радиото, за да слуша прогнозата за времето. Пролетта бе пукнала преди няколко дни, но тази година зимата имаше остри зъби и нокти и се беше вкопчила в Юга като бяла котка. Не беше валял сняг — тук никога не валеше сняг, — но вятърът беше леден и духаше силно от дроба на Полюса.

— Дебел пуловер! — подвикна мама. — Чу ли?

— Чух! — отвърнах и извадих от скрина дебелия си зелен пуловер.

Ето я стаята ми, озарена от жълтата лампа и озвучена от ръмженето на калорифера: индианска черга, червена като кръвта на Кочис 2 2 Кочис — известен вожд на чоконените, племе от групата на чирикауа-апачите, водил години наред война със САЩ. , бюро със седем вълшебни чекмеджета, кресло, тапицирано с кадифе досущ като черно-синьото наметало на Батман, аквариум, в който плуваха малките ми рибки — толкова бледи, че можеше да се види как тупкат сърчицата им, споменатият по-горе скрин, покрит с ваденки от комплекти самолетни моделчета „Ревел“, легло с покривка, съшита от роднина на Джеферсън Дейвис 3 3 Джеферсън Дейвис — президент на Конфедеративните американски щати (1861–1865); под „роднина на Джеферсън Дейвис“ в случая се има предвид просто „заклет южняк“. , гардероб и рафтове. О, да, рафтовете! Моята съкровищница! На тези полици са подредени цели купчини от мен самия: стотици комикси — „Лигата на справедливостта“, „Флаш“, „Зеленият фенер“, „Батман“ „Духът“, „Блекхоук“, „Сержант Рок и Веселото братство“, „Акваман“ и „Фантастичната четворка“. Там са списанията „Бойс Лайф“ 4 4 „Бойс Лайф“ („Boys Life“) — бойскаутско списание, излиза и днес. , дузини издания на „Феймъс Монстърс ъв Филмленд“ 5 5 „Феймъс Монстърс ъв Филмленд“ ( „Famous Monsters of Filmland“ — знаменити чудовища от филмовия свят): списание, което излиза от 1957 до 1983 г. , „Скрийн Трилс“ 6 6 „Скрийн Трилс“ ( „Screen Thrills“ — екранни тръпки): списание, също посветено на филмовите чудовища; излизат цели 10 броя от него. и „Попюлър Микеникс“. Има цяла жълта стена „Нашънъл Джиографик“ и тук ще трябва да се изчервя и да призная, че знам къде са всички снимки с африканки.

Полиците се точеха с мили. Колекцията ми камъчета блести в стъклен буркан. Изсушените ми цикади чакат да запеят отново през лятото. Свиркащото ми йо-йо марка „Дънкан“, със скъсано въженце, което татко трябва да оправи. Малката ми книжка с мострени парчета плат за костюми, която взех от г-н Парлоу в мъжкия магазин „Стаг“. Използвам мострите за килим в моите модели на самолетчета. Слагам им и изрязани от картон седалки. Сребърният ми куршум, излят от Самотния рейнджър за ловец на върколаци. Копчето ми от Гражданската война, което падна от „тиквена“ 7 7 „Тиквените“ униформи са униформите на Конфедеративната армия, с оранжево-жълтия цвят на тиква. униформа по време на бурята, помела Шайло. Гуменият ми нож за наръгване на крокодили убийци във ваната. Канадските ми монети, гладки като северните равнини. Богат съм отвъд всякакви граници.

— Хайде на закуска! — провикна се мама.

Вдигнах ципа на пуловера, който беше със същия цвят като разпраната риза на сержант Рок 8 8 Сержант Рок — комикс герой; американски войник, изобразяван традиционно в прокъсана риза в цвят каки. . Сините ми дънки имаха кръпки на коленете — медали за смелост, отбелязващи срещите с бодлива тел и чакъл. Фланелената ми риза беше достатъчно червена да раздразни бик. Чорапите ми бяха бели като гълъбови крила, а кецовете ми — черни като полунощ. Мама беше далтонистка, а татко смяташе, че карето си отива с райе. Аз нямах нищо против.

Забавно е как понякога, когато погледнеш към хората, които са те довели на този свят, се виждаш съвсем ясно в тях. Осъзнаваш, че всеки един от нас представлява компромис на природата. Притежавах тънките кости на мама и вълнистата й, тъмнокафява коса, но татко ми беше дал сините си очи и острия си гърбав нос. Притежавах дългите пръсти на мама — „ръце на художник“, обичаше да ми казва тя, когато се тревожех, че пръстите ми са толкова тънички — и дебелите вежди на татко, както и малката вдлъбнатина на брадичката му. Понякога си мечтаех да заспя нощес и да се събудя, превърнал се в истински мъж като Стюърт Уитман в „Брегът на Цимарон“ 9 9 „Брегът на Цимарон“ („Cimarron Strip“) : американски телевизионен сериал (1967–1968). или Клинт Уокър в „Чейен“ 10 10 „Чейен“ („Cheyenne“) : американски телевизионен сериал (1955–1963). , но истината беше, че растях слабо, жилаво хлапе със среден ръст и външен вид и можех да се слея с тапет, ако затворех очи и затаях дъх. Във фантазиите си обаче следях нарушители на закона заедно с каубоите и детективите, които всяка нощ се строяваха на телевизора за парад пред нас, а навън в горите, които се простираха зад къщата ни, помагах на Тарзан да призовава лъвове и стрелях по нацисти в самотната си война. Имах малка група приятели, момчета като Джони Уилсън, Дейви Рей Кълан и Бен Сиърс, но не бях от хлапетата, които може да наречете „популярни“. Понякога се притеснявах да говоря с хора и езикът ми се връзваше на фльонга, така че си затварях устата. Ние с приятелите ми бяхме на една възраст, с един ръст и темперамент — избягвахме онези, които не можехме да набием, и до един бяхме смотани бойци.