Робърт Шекли - Начин на живот

— Да не си полудяла, Амелия? Защо, за Бога, ти трябва да се омъжиш за първопроходец-пионер ? — предупреждаваше я майка й. — Какво щастие би могла да очакваш сред дивотията?

— Шапката не е сред дивотията, мамо — казваше й Амелия.

— Но там не е цивилизовано. То е едно сурово и примитивно място. И колко време ще остане там този твой пионер ? Познавам този тип хора. Те винаги търсят нови места за покоряване.

— Тогава и аз ще ги покорявам заедно с него — бе казала Амелия, уверена в собствения си заселнически дух.

Майка й обаче не беше толкова сигурна.

— Животът на границата е тежък, скъпа. По-тежък, отколкото си го представяш. Готова ли си наистина да се откажеш от приятелите си и всички удобства, с които си свикнала?

— Да!

Майка й искаше да говори още. Но след смъртта на съпруга си, тя бе станала по-несигурна в убежденията си и по-нерешителна в налагането си над другите.

— Животът си е твой — отстъпи тя накрая.

— Не бой се, мамо, аз знам какво правя — каза й Амелия.

Тя знаеше, че Дърк Богрен не може да търпи тълпите. Той беше едър човек и имаше нужда от пространство, от тишина и въздух. Беше й разказал за баща си, който се настанил в новорекламираната пустиня Гоби. Когато мястото станало толкова претъпкано, че се наложило да се поставят огради в съответствие с новите закони, старецът не издържал и умрял с лице, обърнато към звездите.

Такъв беше и Дърк. Тя се омъжи за него и се премести на отдалечената Южна полярна шапка.

Но след тях дойдоха още заселници и скоро Шапката бе наречена Кеп Сити, след което там бяха отворени магазини и фабрики и по подгрятата с атомна енергия земя поникнаха многобройни малки, чистички селища.

Всичко това се случи по-рано, отколкото тя бе очаквала.

Една вечер те си седяха на верандата и Дърк оглеждаше земите си. Той гледа дълго време към върха на радарната кула, разположена на един от далечните хълмове на земите му.

— Тук стана оживено — каза той след дълго мълчание.

— Да… мъничко — съгласи се Амелия.

— Скоро до нас ще построят игрище за голф. Не ти ли се струва, че е време да се местим?

— Добре — каза Амелия, след леко колебание. И това беше всичко. Нямаше нужда да говорят повече.

Те продадоха фермата си. Купиха един старичък космически кораб и го напълниха с най-необходимото. Вечерта преди да отлетят, приятелите на Дърк организираха празненство за изпращането им.

Те бяха от старите заселници и още помнеха времето, когато Шапката бе покрита отчасти с лед и сняг. Шегуваха се с Дърк, но и му завиждаха.

— Отиваш на астероидите, а?

— Там ми е мястото — каза Дърк.

— Но ти си се изнежил! — изграчи един старец. — Лекият живот те е отслабил, Дърк.

— О, не ми се вярва.

— Мислиш ли, че още би могъл да работиш на пълен петчасов работен ден?

Дърк се ухили и изпи бирата си до дъно. Заслуша се в съветите, които жените даваха на Амелия.

— Вземи достатъчно топли вещи. Спомням си, когато отидохме на Марс…

— Оборудване за първа помощ…

— Проблемът при ниската гравитация…

— Дърк! — извика един от мъжете. — Ще вземеш и тази малка красавица с теб на някой астероид ли?

— Разбира се — отвърна Дърк.

— На нея няма да й хареса — предупреди го друг от мъжете. — Там няма празненства, нови дрехи, дрънкулки.

— Хората полудяват от работа там.

— Не им вярвай — обади се една от възрастните жени. — Като свикнеш, ще ти хареса.

— Сигурна съм, че ще е така — възпитано отвърна Амелия, като се надяваше да е права.

Точно преди отлитането тя се обади на майка си и й каза новината. Майка й не беше изненадана.

— Добре, скъпа — каза тя. — Няма да е никак лесно. Но ти знаеше това още преди да се омъжиш за него. Астероидите… Точно там искаше да отиде и баща ти.

Амелия си спомняше баща си като един мил, добродушен човек. Всяка вечер, когато се връщаше от работа в банката, той прочиташе внимателно обявите за употребявани космически кораби и правеше подробни списъци на оборудването, което би било необходимо за един пионер. Майка й обаче не искаше и да чуе за каквато и да било промяна в начина им на живот. На няколко пъти двамата даже се скараха… Но всичко това свърши, когато една вечер, на връщане от банката, някакъв хеликоптер се блъсна в колата на баща й.

— Постарай се да му бъдеш добра съпруга — посъветва я майка й.

— Разбира се, че ще се старая — отвърна малко ядосано Амелия.