Реймънд Фийст - Връхлита страховит легион

— Няма да се получи, ако не си напълно огнеупорен.

— Внимавай!

Нови два демона се метнаха към тях. Джоми протегна меча си и единият се наниза на острието. Младият мъж изрита чудовището с тежкия си ботуш и измъкна меча от гърдите му. Брандос междувременно бе обезглавил втория демон.

— Добре го прониза, но така губиш време — рече задъхано старият воин.

Джоми кимна: щеше да е по-добре да премине към посичащи удари.

— А какво ще правим с котвата?

— Почакай — отвърна Брандос и се огледа. Огромният демон, изглежда, се възстановяваше от шока, предизвикан от трите едновременни заклинания, и разтърсваше глава.

— Миранда! — провикна се Брандос. — Ако успееш да разрушиш този тотем, Амиранта и Крийган ще се опитат да прогонят…

И млъкна, понеже видя една фигура в бяло и сребристо да тича през пламъците към изписания стълб.

— О, момиче, недей!

Сандрина бе заобиколила огъня от другата страна и сега се носеше в луд бяг към тотема. Очевидно тя, също като Брандос и Амиранта, се бе досетила за значението на това устройство. Нагръдникът й бе почернял от сажди, от раменете й се вдигаше пушек. Без да обръща внимание на горещината, тя замахна с боздугана, стовари го с неистова сила върху резбования стълб и го пръсна на трески, които мигом бяха обхванати от пламъците.

— При мен, момиче! — викна й Брандос. — При мен! Бързо!

Тя се насочи към познатия глас и Брандос я хвана за ръката и викна:

— Легни!

Тя се просна по очи на земята, а той се хвърли върху нея и изгаси пламъците с тялото си. Над тях Джоми продължаваше да размахва меча си срещу демоните.

Изведнъж сякаш отникъде бликна сноп ярка светлина, удари два демона отзад и ги повали на колене. Те започнаха да се гърчат и след миг изчезнаха в ослепително изригване.

Джоми вдигна глава и видя във въздуха над стелещия се дим четири фигури — Пъг, Магнус и другите двама магьосници. Рандолф и Саймън не владееха разрушителната магия, но познаваха достатъчно много ударни заклинания, за да нанесат поражения на демоните.

— Пъг! — извика Джоми обнадеждено и се нахвърли върху демоните, като остави на Брандос да се погрижи за Сандрина. Каквито и наранявания да бе получила, те не й попречиха след миг да се присъедини с боздугана си към него, при това с такава ярост, че демоните трепнаха и отстъпиха.

Исполинският демон бе зашеметен от разбиването на тотема и Амиранта и Крийган се възползваха от това, за да се заемат със сложния ритуал по прогонването. Напевите им бяха почти в синхрон, макар да произнасяха различни слова. Но завършиха едновременно и в същия миг огромният демон просто изчезна.

Изведнъж балансът на битката се промени. Изгубили капитана си, по-дребните демони затърсиха начин да избягат. Някои владееха заклинания, с чиято помощ да се прехвърлят в своето царство, но другите просто бяха изоставени. Още магьосници, дори тежко ранени, се присъединиха към общото усилие и сега вече демоните бяха напълно обкръжени.

— Внимавайте! Веднъж вече ни устроиха клопка! — викна Брандос.

Пъг запрати масивен сноп от енергия, но вместо да удари скупчилите се демони, които бяха намалели до десетина, той предизвика сгъстяване на въздуха над тях. Отекна гръм, от който ушите на всички изпукаха болезнено, и подобно на духнати свещи пламъците наоколо утихнаха.

От голямата постройка бе останало само овъглено димящо скеле.

Миранда се втурна надолу, за да участва в заключителната част на битката, но в този миг един проснат на земята демон скочи и се хвърли на гърба й.

— Не! — изкрещя Пъг, ала чудовището заби острите си зъби във врата й и го разкъса. Краката на Миранда се подкосиха и тя рухна.

Викът на Магнус отекна заедно с този на баща му. Белокосият маг протегна ръка и демонът се сгърчи и се превърна в купчина пепел. Гневът на Магнус бе неописуем и всеки демон, който го поглеждаше, хукваше да бяга. Пъг прокара истински огнен тунел през телата на демоните, докато се опитваше да се добере до жена си.

Демоните бяха унищожени за секунди.

Пъг коленичи до жена си. Безжизненият й поглед бе втренчен неподвижно в ясното небе. Атаката срещу нея бе толкова внезапна и раната толкова ужасяваща, че само най-мощните изцеряващи заклинания, и то използвани на мига, биха могли да я спасят. За кратките секунди, необходими на Пъг да се добере до нея, тя бе издъхнала.

Магнус коленичи до баща си и двамата потънаха в мълчание.

Битката бе приключила и възцарилата се тишина се нарушаваше само от пукота на тлеещите греди.