Реймънд Фийст: Връхлита страховит легион

Тя се опита да овладее безпокойството си, но не успя. В края на краищата беше съпруга и майка.

Отново даде знак и Сандрина, Джоми и Каспар тръгнаха напред, движеха се в стреловидна формация, като Сандрина бе на върха. Като най-добре защитена от всички, с тежката си броня, тя имаше най-големи шансове да оцелее при неочаквана атака. Миранда и Амиранта вървяха на няколко крачки отзад, а Брандос охраняваше тила.

Промъкнаха се бавно по тясната пътека и навлязоха в дерето, водещо към жертвената площадка. Както предполагаха, в другия край на дерето имаше часовой, но този път не беше необходимо да прикриват действията си. Каспар метна кинжал и удари мъжа в гърлото. Беше мъртъв преди да успее да извика.

Оттук нататък се придвижваха приведени, за да не ги забележи вторият часовой. Както Миранда очакваше, на хълма, от който смятаха да наблюдават площадката, имаше още два поста.

Миранда показа с жестове на Джоми и Сандрина, че трябва да следват Каспар — той беше най-опитният воин в групата. Каспар коленичи и прошепна:

— Можеш ли да привлечеш вниманието на часовоите, без Черните кепета да забележат?

— Зная един трик — отвърна тя и благодари мислено на Накор. Дребният човечец обожаваше подобни безумни игри. Тъкмо в такива моменти сякаш се разкриваше най-доброто в него.

Тя зашепна:

— Ще ги докарам тук тичешком, така че трябва да се справите с тях, преди някой да се усети. Но първо ще почакаме, докато отклонят вниманието си за момент.

Въздухът внезапно се изпълни с напеви, по-ритмични и ниски от тези, които бяха чули преди четири нощи. Миранда зачака търпеливо, като наблюдаваше внимателно двамата часовои. От време на време поглеждаше към Каспар и останалите и със задоволство установи, че всички са съсредоточени. Твърде много бе заложено на карта, за да се отпускат дори за миг.

Времето се нижеше бавно, а после един изпълнен с ужас и болка вик накара двамата часовои да завъртят едновременно глави. В същия миг Миранда скочи, произнесе кратко заклинание, пресегна се с невидима мистична сила, улови двамата за яките и ги дръпна рязко. Телата им се завъртяха във въздуха, прелетяха делящото ги разстояние и тупнаха в краката й. Миг по-късно Каспар, Джоми, Брандос и Сандрина се нахвърлиха върху тях и ги довършиха без никакъв звук.

— А сега да вървим! — нареди Миранда и ги поведе към билото на хълма.

Изтичаха нагоре, като вече не се стараеха да не вдигат шум, тъй като напевите се бяха усилили, както и крясъците. Докато приближаваха билото, Миранда вече си даваше сметка, че този път не става дума за ритуал.

И наистина — това не беше церемония. Двеста въоръжени до зъби воини се бяха подредили на площадката, готови да нападнат, а зад тях на една висока скала стоеше Беласко. Напевите бяха само илюзия, създавана от един изправен до него магьосник с дълго расо, а от другата му страна стоеше Дартея, вкопчена в него, сякаш той бе едничката й любов. Тя погледна съжалително Амиранта, а Беласко извика:

— Братко! Виждам, че си довел приятели! Колко мило от твоя страна! — Обърна се към войниците и извика: — Убийте ги!

— Почакайте! — викна Миранда, докато Сандрина и Брандос се готвеха да отбият атаката, завъртя ръка и изстреля вълна от огън срещу нападателите. Чуха се писъци на обгърнати в пламъци воини, неколцина от първата редица паднаха. Амиранта също подхвана заклинание, но Сандрина му извика:

— Недей!

Той спря и я погледна учудено.

— Защо?

— Онази с брат ти не е ли твоята възлюбена?

Амиранта изведнъж осъзна какво точно има предвид Сандрина: че нито един демон, повикан от него, не заслужава доверие. Те всички бяха подчинени на онзи, който стоеше зад плановете на брат му.

Следващото действие на Амиранта бе подтикнато колкото от чувство за самосъхранение, толкова и от накърнено достойнство. Той прати едно наказателно заклинание към Дартея. Демоницата подскочи, като едва не събори Беласко, преди той да я пусне. За миг болката, която я пронизваше, бе преминала и в него. Той се олюля, а тя падна на камъните и започна да се гърчи в краката му. Дим обгърна тялото й. Чертите й се промениха, илюзията за човешка красота започна да избледнява. Скоро тя престана да се мята и остана да лежи, като само леко потрепваше и се гърчеше. Лицето и тялото й все още бяха на красива жена, но краката й бяха покрити с черни косми и завършваха с копита. Два закривени рога бяха порасли на челото й, пръстите й се губеха под черни нокти. Внезапно тялото й лумна в зеленикав пламък и Беласко се отдръпна.